Документалният филм „Шаосин: Азиатската Венеция“ ни пренася на повече от 8000 км в далечен Китай с любопитни истории за местния живот и култура. Епизодът среща зрителите с майстор на традиционното за Китай оризово вино, както и предлага разходка по тесните канали на Шаосин и лодките Упън, в които човек може да се повози само там.

Авторите разказват за това защо градът е сравняван с Венеция и какво го свързва с патриарха на българската литература Иван Вазов?

 

Тан Гуолян и Сю Синжун са четвърто поколение майстори лодкари. Китайските гондоли, както още са наричани черните лодки Упън, се изработват само от тях, в Шаосин. Смятани са за символ и културно наследство на Китай. Въпреки това, професията на двамата майстори не е привлекателна. Занаятът им е зависим от броя туристи в региона и е застрашен от изчезване.

"Животът на един лодкар преминава на неговата лодка. Той посреща на борда и силен дъжд, и безпощадно слънце. Затова нашите лодки имат покрив. Той трябва да е изработен от стар бамбук, за да устои. В миналото тези лодки са били единственото превозно средство в региона. Притежание само на най-заможните семейства. Възприемани са като символ за социален статут. Историята им е на повече от 800 години. Каналите и реките са били изпълнени с тях. Затова се е наложило да бъдат създадени правила на движение. На първо място, хората започват да ги управляват от ляво. Всъщност това са първите хора, които шофират от ляво", разказва Тан Гуолян, майстор на лодки в Шаосин.

Лодкарите сравняват десетките преплетени канали и речни ръкави с рибарска мрежа. Затова Шаосин е наричан Азиатската Венеция. Водният свят на града е толкова богат, че според данни на всеки 1000 кв. км има по 6 моста. Днес са запазени една трета от тях, но някога броят им е надхвърлял 4000 или почти шест пъти повече от тези в италианския град.

Част от мостовете са украсени с каменни лъвове заради суеверието, че лъвовете могат да уплашат и изгонят водните чудовища, отговорни за наводнения. Пешеходните мостове носят различни имена, свързани с наричания за мир, здраве и попътен вятър.

"Шаосин не е единственият град, заобиколен от вода в Китай, но нашата мрежа от канали е най-пълна. Въпреки съвременните начини за придвижване, човек може да стигне до всяко едно от селцата, които ни заобикалят – и по вода", добавя още майсторът.

Дори и днес лодките се използват не само като туристическа атракция. Все още държавни институции, предприятия и магазини имат свои собствени лодки, паркирани с поглед към водата.

"От тук минава и Великият китайски канал - някога основен път за придвижването на стоки. Двамата лодкари обичат да се шегуват и често показват шофьорските си книжки. Имаме специални шофьорски книжки - за лодки. Те са задължителни. Ние превозваме хора. Това е огромна отговорност, а това, което мога да кажа за моята страна, е, че безопасността и сигурността винаги са били на първо място", казва Тан Гоулян.

Лодките са много тесни и затова мъжете казват, че тайната е в баланса. А равновесието на греблата може да бъде най-лесно постигнато, ако човек умее да следва добре вътрешния си компас.

"Балансът е много важен за нас. Той се постига с добра вътрешна концентрация. След това идва спокойствието. За да осигуря безопасността на хората, които са в лодката ми, аз трябва да поддържам баланс на лодката. Имам тази стабилност заради равновесието, което поддържам вътре в себе си. Ще дам един обикновен пример от моя рибарски живот. Преди много често ходех за риба. Когато наловя достатъчно, целият се изпълвам с радост. Когато не успея, започвам да се притеснявам, да се потискам. С времето се научих какво е баланс и успях да създам в себе си усещането за спокойствие. Очите ми днес гледат по-спокойно на света. В живота всичко се движи отвътре навън", разказва Сю Синжун, майстор на лодки в Шаосин.

Не само водата заема особено място в живота на хората от Шаосин. В миналото градът е известен със своите 3000 кухненски печки, чрез които всяко домакинство тук произвежда свое оризово вино. В тези времена богатството на едно семейство се измерва с количеството произведено вино, а според местните добрият вкус на оризовото вино се дължи именно на водата.

Въпреки горещото време, в работилницата на Уей Бинлин се е вдигнала пара. Водата ври. Приготвя поредното количество специален сорт ориз за своето вино. Той е сред малкото, които пазят най-старата традиция по приготвянето на оризово вино.

"Варенето на вино при нас започва с деня „лидун“ от китайския лунен календар. С този ден ние отбелязваме началото на зимата. Обикновено това е в средата на месец ноември. В Шаосин приготвяме няколко различни вида оризово вино. Това са "юен хун дзиу"  - червено вино; „дзя фан дзиу" – вино с повече ориз, "шан-нян дзиу" – много добре ферментирало вино и "сян сюе дзиу" – снежно вино. От тях само последното може да се приготвя и в по-топло време. Такава е традицията ни", разказва Уей Бинлин, винопроизводител от Шаосин.

Приготвяне на оризово вино през стъпките на Уей Бинлин

Стъпка 1: "Оризът трябва да се накисне и да престои за около 15 дни, като поддържаме температурата сравнително ниска. Докато кисне, той започва да отделя млечна киселина. Тя е важна, защото не позволява на нежелани бактерии и микроорганизми да се развият. След като оризът е достатъчно престоял, следва варенето на пара. Много добре сварения ориз ние наричаме – "джън шу".

Стъпка 2: "Лън цюе" - охлаждане със студена вода. Не можем обаче просто да пуснем студената вода да тече върху него. Необходимо е да загребваме и от топлата, която изтича и отново да я наливаме отгоре."

Стъпки 3 и 4: Така изравняваме температурата. След това оризът е готов, за да го пресипем в този съд – нарича се „ган“. В средата на съда ние правим дупка. По време на ферментацията алкохолът се концентрира в тази дупка. Първоначалната ферментация изисква около 20 дни. След като приключи, пресипваме в други съдове и започва отново ферментация. На открито. Този период обикновено трае между 2 и 4 месеца. Напълно ферментиралият ориз се пресова. Тази стъпка наричаме "дзиуджа".

"Виното, което сме изстискали тук, в кофата трябва да премине и през термична обработка. В това младо вино има много бактерии, които могат да бъдат опасни. Не само виното и стомната, в която ще го налеем, трябва непременно да е преминала през термична обработка. Накрая тя се запечатва – така виното няма да се развали. Когато приготвяте вино – всяка една стъпка е ключова. Ако сбъркаш някъде, където и да е – виното ще се развали", допълва Уей Бинлин.

Уей израства сред оризовите нивя и аромата на вино. Наследява уменията от своя дядо. Казва, че оризовото вино е по-сладко от другите вина, но сладостта му се дължи най-вече на това, че то се пие споделено.

"Шаосин има легенда за създаването на оризовото вино. Един ден мъж седнал уморен на нивата си, за да обядва. Не успял да изяде целия ориз. Забравил купичката си на полето. Няколко дни по-късно се върнал. Видял, че в купичката му се е отделил някакъв сок. Отпил, а течността се оказала много вкусна. Това било първото вино – ферментирал оризов сок. Това е само легенда, разбира се, която моето семейство ми е разказвало", разказва майсторът на вино.

Заради цвета на виното родното място на Уей получава и наименованието „жълтият град“. Кехлибарената напитка има мек и сладък вкус с алкохолно съдържание от 20%. Често то се поднася затоплено. Според местните то насърчава апетита, кръвообращението и подхранва черния дроб. Уей казва, че майсторството всъщност идва от концентрацията.

"Когато приготвям вино, съм напълно погълнат. Отдавам се на всяка една стъпка. Мисля само за виното и мислите ми са винаги положителни. Казвам си: виното ми ще бъде хубаво", казва майсторът.

Винопроизводителите често са наричани „винени умове“. Развитието на винарската индустрия е създало поколения винопроизводители, а дори това е отворило пазара и за нови професии.

"Най-важното нещо е послевкусът. Ако виното не е достатъчно добро, то ще има само един аромат. И докато отпиваш и след това ще усетиш горчивина. Истински хубавото вино първо е леко горчиво, но след това в оставя много приятен, сладък послевкус. Прекарал съм живота си в Шаосин. Тайната на нашето вино е във водата. Използваме водата от езерото Дзиенху. Качествата на тази вода са съвсем различни от всички други места. Помага за получаването на възможно най-добрия алкохол, допълва още Уей Бинлин.

Kитайският пазар на оризово вино е един от най-бързо развиващите се пазари за алкохол в света. Очаква се стойността му до 2025 г да достигне 16,7 млрд. долара. В Шаосин се намира най-голямото винохранилище в света, регистрирано и признато от Гинес.

"Винохранилището се разпростира на терен от над 200 хил. кв. метра. В момента на склад тук имаме 26 млн. литра алкохол. Като брой винени стомни ние имаме 11 милиона стомни. Колко много е това? Ако наредим всички една до друга, това може да покрие разстоянието между Китай и Гуанджоу два пъти", разказва Фу Сюе–ин, директор на винохранилище.

 

Не е изненада обаче, че стопанка на това място е млада жена.

"В Китай често казваме, че жената е направена от вода. Можем да сравним момичетата в Шаосин с качествата на жълтото вино. То е балансирано, с много приятен аромат - също като нашите жени. За нас оризовото вино е като златото. Защо? То е богато на витамини и аминокиселени, които са сред най-полезните съставки за човешкото здраве. В този ред на мисли можем да кажем, че оризовото вино е по-скъпо и от златото. От друга страна, то е и много добра инвестиция. Когато е младо, то е сравнително евтино. Но ако инвестираш време и го оставиш 10 или 20 години, като тези стомни тук, във винохранилището, неговата стойност се покачва много. Затова казваме – виното е като злато. Пазиш го като злато, а с времето стойността му се покачва", споделя още тя.

 

Годишното производство в тази фабрика за вино е повече от 170 000 килолитра. Оризовият алкохол обаче не е популярен сред младите. Затова в тази винарна има специален отдел за телемаркетинг.

"Китай е единствената страна, която произвежда оризово вино в момента. Повечето млади хора смятат, че това е алкохол, който се пие основно от по-възрастните. Затова през 2021 г. създадохме център за ТикТок лайв стрийминг. Чрез него се опитваме да скъсим разстоянието до младите хора", казва Фу Сюе–ин.

Дори и в наши дни оризовото вино е част от задължителната зестра за едно ново семейство.

"При нова рожба семейството задължително приготвя оризово вино – две стомни. При това има два различни вида в зависимост от това дали детето е момче или момиче. Когато едно момиче се омъжва, семейството ѝ взима тези две стомни и ги поставя в предната част на шаосинските лодки "У-пън чуан". Така те ги изпращат при семейството на младоженеца", разказва още представителката на бранша.

В този богат на традиции град се ражда един от най-будните умове в Китай - писателят и интелектуалец Лу Сюн. Определят го като основоположник на модерната китайска литература. Според него хората, които не могат да се реформират, също няма да могат да запазят старата си култура.

"За Лу Сюн се казва така - ако в цялата история на китайската литература има творец, чрез чиито произведения човек може да намери отговорите на най-големите въпроси за живота, то това за нас е Лу Сюн. За китайците Лу Сюн е една от най-великите личности в история ни. Той е човек, чието творчество и дело променя някогашното китайско общество и показва ненадминато разбиране за китайската душевност", разказва Чън Дзялан, екскурзовод в къща музей „Лу Сюн“.

Лу Сюн е роден през 1881 г. в голямо и влиятелно семейство в Шаосин. Родителите му са литератори. Писателят оказва голямо влияние върху обществено-политическия живот в страната.

„Ако искаме да изработим политика за настоящето, трябва да изследваме миналото и да се подготвим за бъдещето, да изхвърлим материала и да издигнем духа, да разчитаме на индивида и да изключваме масата”, пише самият той.

Как го вдъхновява България?

"Връзката на Лу Сюн с България е духовна, с българската литература. Тематиката в много от българските разкази по това време са свързани със земеделието. А ситуацията в Китай е много сходна. Китай е аграрно общество по това време. Първите преводи на български разкази в Китай са направени през 30-те години на ХХ век от самия Лу Сюн. Тогава той превежда два разказа на Иван Вазов, „Една българка“ и „Вълко на война“. През пролетта на 1905 г., докато Лу Сюн учи в Япония, той се записва в Немско частно училище. По това време няма преводи на произведения от България на английски език, но пък има на немски. Лу Сюн използва това немско училище като прозорец към света, за да научи повече за други потискани общества, подобни на китайското. Той е използвал немски превод на българската литература. Лу Сюн е най-силно докоснат от тези два разказа. Той смята, че Иван Вазов не е просто важен за България. Неговата роля далеч не се ограничава само до патриарх на българската литература. Той също е и революционер в душата си. Вазов също като Лу Сюн почита красотата на простия, разбираем за обикновения човек език. Именно тези идеи на Вазов остават отпечатък в Лу Сюн. Той вижда, че вазовите творби са много подходящи за тогавашната ситуация в Китай. Лу Сюн сравнява преводаческата си работа с древногръцката история за Прометей, който краде огъня. Той казва така: "откраднах огъня на другите народи, копнеейки да опека собствената си плът". Лу Сюн се надява, че използвайки силата на достиженията на другите народи, ще успее да събудите тогавашните маси", разказва екскурзоводът.

Днес Шаосин е чист, зелен и уютен град. В него живеят почти 3 млн. души (2,805,654) - над два пъти повече от жителите на българската столица. Хората се придвижват основно с електрически автомобили и колела. Съвременното общество на Китай е обърнало поглед към модернизацията. В Шаосин човек може да изгуби представа за време и пространство заради съзвучието между минало и бъдеще в градската среда.

Епип:

Радиана Божикова, режисьор
Добромир Иванов, оператор
Адриана Алексиева, режисьор по монтажа
Витали Варадинов, графичен дизайн
Стоян Геговски, превод от китайски език и организация на терен

Екип дублаж:
Ирина Маринова
Татяна Захова
Момчил Степанов
Станислав Димитров
Николай Корудерлиев, Мениджър Дублаж и Архив – bTV