В гъстите бамбукови гори на Китай живее създание, известно не само със своя мек нрав, но и с ролята си на дипломатически пратеник – гигантската панда. Преди да разкажем как тя е станала част от политически и икономически преговори с глобален мащаб, ще ви потопим в естествената ѝ среда.
Животът на гигантската панда се върти около бамбука. Тези величествени гори не само са дом на черно-белия бозайник, но са и от съществено значение за цялата екосистема, осигурявайки подслон и храна за много други видове.
„Бамбукът символизира единството на нашата нация. За нас той е символ на почтеност и смирение. Неговите стебла са кухи, но много устойчиви на различни климатични условия в дивата природа. Трудно се огъва или чупи. Расте много бързо и има много здрава коренова система. Смятаме го за ценен и естествен защитник на средата, в която вирее. Поддържа баланса в почвата - нито прекалено суха, нито прекалено влажна“, казва Ян Гуомин, директор на Музей на бамбуковата култура в провинция Джъдзян, Китай.
Тя разказва, че бамбукът е много добър занаятчийски и строителен материал. Етническите групи Мяо и Дай са построили много къщи от бамбук. Правят се мостове, мебели за дома и различни премети за всекидневието.
„Вдъхновение е в литературата и изкуството. В Китай често казваме, че дом, в който няма бамбук, няма и култура, възвишеност. Смятаме, че да поставиш саксия с бамбук в дома си вещае здраве и жизненост. Носи усещането за мир и хармония“, обяснява още Ян Гуомин.
Бамбукът също е и антибактериален. Клечките за хранене, които използваме са основно направени от бамбук.
Всяка част от бамбука се използва. Например в кулинарията, бамбуковите издънки могат да бъдат задушени в свинско месо или да се мариноват. Могат да се консумират както топли, така и студени.
Бамбукът съставлява 90% от храната на гигантските панди. За да задоволят енергийните си нужди, те консумират дневно до 40 килограма. Вечнозеленото растение осигурява на пандите високо съдържание на вода, което им помага да останат хидратирани за по-дълго време. Бамбукът расте средно от 10 до 30 см на ден. При някои видове дори с 4 см на час, което го прави едно от най-бързо растящите растения.
Често е наричан „зеленото злато“ поради способността му да се бори с изменението на климата.
Годишно бамбукът може да погълне до 50 тона въглероден диоксид на всеки 10 декара. Продуктите, произведени от бамбук, също могат да бъдат потенциално въглеродно негативни.
Ву Гуохай е майстор на бамбукови изделия.
„Започнах, когато бях на 13 години. Тази година навършвам 66. Животът ми до този момент премина в бедност. Като дете си изкарвах прехраната сам. Често бродех из планините, обикалях бамбуковите гори и неусетно този занаят стана моят живот. Когато навърших 17 години успях да си купя едно моторче“, казва той.
И споделя, че занаятът е труден.
„Първо трябва да си набавиш бамбук от някоя гора, след това започваш да го режеш и обработваш докато не достигнеш тези фини пръчици с точно определена дължина. Най-важно в процеса е преплитането. Не трябва да има прекалено много въздух в плетеницата. Важно е бамбукът да бъде на около 3 или 4 години. Ако е твърде стар, неговата издръжливост ще е по-слаба“, обяснява Ву Гуохай.
Докато професията му изчезва, глобалното производство на бамбукови продукти за строителството расте, а международната търговия с изделия от култивиран бамбук се оценява на 2 милиарда долара годишно.
Според ново проучване на Обедининените нации бллизо половината от 1200-те дървесни вида бамбук в света може да са застрашени от изчезване в резултат на масовото унищожаване на горите.
Александър Дуцов е старши експерт в програма „Опазване на видове“ от WWF България.
„Най-голямата заплаха за дивите животни е загубата на местообитания“, казва той.
Много често естествени територии биват унищожавани или просто поменяни за нуждите на човека. Превръщат се в земеделски земи, в селскостопански зони или пък се отварят нови площи за индустрия. Когато се унищожият тези местообитания, те вече стават непригодни за дивите животни.
„Големите животни, каквито се пандите, имат нужда от много големи територии, за да могат да си търсят храна, да намерят спокойствие, да намерят места за размножаване. И затова е необходимо все повече територии да се опазват“, обяснява още Александър.
В Китай има много политики за опазване на бамбуковите гори, а безразборната сеч е забранена.
Хуанг Данян е заместник-генерален мениджър на парк за диви животни в гр. Нинбо.
„Гигантските панди живеят главно в Шанси и в определен район в Съчуан, явяващ се демонстрационнен парк за тяхното отглеждане. Поради непрекъснатото унищожаване на местообитанието на гигантската панда, мащабът на нейната жизнена среда постоянно се свива“, казва той.
Черният и белият цвят я предпазват. Тя живее на висока надморска височина, където през зимата има голямо натрупване от сняг. Черният цвят също ѝ помага да се слива с околността.
„Според непълна статистика към момента има приблизително 1860 гиганстки панди“, казва Хуанг Данян.
„Китайското правителство притежава правата върху всички панди в света. Когато един зоопарк вземе за отглеждане панди, той се ангажира да участва с сериозен финансов принос, със средства, които да отиват до опазване на пандите, за тяхното съхранение, да участват в кампании за тяхното развъждане. Подписва се сериозно споразумение за отглеждане и съхранение. Отглежда се при много специфични условия“, обяснява Александър Дуцов.
Днес пандата се среща в дивата природа само в шест защитени природни резервати в Китай, където броят им е намалял до едва 33 популации.
Образът на пандата е толкова популярен, че захранва бизнеса, киноиндустрията и подпомага развитието на туризма. Освен панда дипломация, съществуват още два термина - панда икономика, а също и пандамания.
Жуо Кикун е заместник-управител на парк за диви животни в гр. Нинбо
„Да, пандата се е превърнала и в търговска марка, но тя е много повече от обикновен продукт. Чрез нея ние комуникираме емоции, ценности. Много е важно международният ѝ образ да се пази. Пандата е символ на Китай, но в глобален план тя е мост за прителски обмен и сътрудничество с другите държави“, казва той.