bTV Разказва: Дървесни чудеса

„Тук е имало разсадник, залесителят на парка Хисарлъка - Йордан Митрев, поръчва от Америка, моряк да донесе семена от секвоите, за да пробват дали нашият климат е подходящ, евентуално, за да виреят тези секвои тук. Засаждат ги, стават фиданки и ги дават на Баба Дона. Тя е работила тук в този разсадник. Дават ѝ на нея трите фиданки и тя ги засажда в близост едно до друго, защото никой не очаква, че тези дървета ще стигнат над 130 години. Те са уникални и станаха символ на град Кюстендил“, казва още Мария Георгиева.

Снимка: bTV

Секвоите, още наричани „мамутовите дървета“ са много ценни дървесни видове. Те имат уникална екосистема. Съхраняват много въглерод и помагат за регулирането на климата. Тайната на дълголетието е в умението на вида да се самосъхранява. Таниновата киселина в сока на дървото го предпазва от вредни паразити и гниене. Кората на тези дървета е устойчива на пожари, а освен това в нея липсва смола.

Кое е най-старото дърво, предхождащо пирамидите в Египет?

То е от вида дървета, неподатливи на болести или механични повреди

„Ами като част от природата и част от всичко свързано в един безкраен цикъл и кръговрат, те си общуват помежду си, предупреждават се за опасности, живеят в абсолютен синхрон и си помагат. Так  че предполагам, че те общуват и с останалите дървесни видове тук. И са добре приети, щом се развиват така за момента“, обясни Силвия Михова, секретар на ТД „Осогово“, Кюстендил.

Снимка: bTV

„Това е абсолютно чистата природа и чистият баланс на Земята, който съществува между видовете. Тези дървета олицетворяват абсолютно всичко от гледна точка на баланса в природата. От кореновата му система до короните. Това е символ на баланса в природата“, казва Мария Георгиева.

„Интересното за тях е, че кората на самото дърво, секвоя, е много мека. Едно време тази кора се е използвала за направата на боксови ръкавици. Другото характерно за тези секвои е, че единствено те дават плодни семена. Тази малка шишарка дава семена и около тези трима братя, трима близнаци, след години са засадени още 100 дървета“, обясни Силвия Михова.

Названието на тези дървета се свързва с името Секвоя - вожд на индианското племе чероки, създал и популяризирал азбуката за езика чероки, използван и до днес. През 60-те години на 19. в. се появява теория, според която името на вида произлиза от латинската дума „sequi“, в превод „следвам“. Смята се, че видът е последовател на древен, изчезнал вид.

„През годините са правени различни замервания, като ние, общината с помощта на всички граждани, всички заинтересовани с това да запазим това уникално място. Обследваме, посещаваме, съблюдаваме да се спазват мерки за запазване на тази територия. Абсолютно не се допускат да се правят пикници, да се замърсява пространството около тях, да се палят, да се чупят кори от дърветата“, казва Георгиева.

„Аз съм много свързана с тази гора, защото моя баща, Здравко Димитров, работеше към община Кюстендил и беше залесител. Аз съм израснала в тази гора и затова съм толкова емоционално свързана с нея. Затова с всички сили, с всички емоции се боря непрекъснато да се почиства, да се пази, да се съхранява, да се посещава от хора, любители на планината“, споделя Силвия Михова.

В САЩ преместиха стогодишна секвоя

Специалната акция струваше 300 хил. долара

„Най-интересното и впечатляващото предстои за тези дървета. Не само във височината, те ще разширят диаметъра на стволовете си и ще придобием представа какво означава гигантска секвоя“, допълни Мария.

Известният лесовъд и автор на бестселъри Петер Волебен определя естествените гори като „суперорганизъм“. В продължение на дългогодишни проучвания и грижа за 1200 хектара гора в Германия, той представя теорията, че дърветата чувстват, общуват едни с други, защитават се и помнят.

В своята книга „Тайният живот на дърветата“ той разказва за невероятните процеси и множеството чудеса в дървесните общества. Той очовечава дърветата и ги определя като естествени спътници на хората в земния им път.

„Дървото е толкова устойчив символ, че в множество световни митологии то присъства. Но ако говорим за нашия район на света и за индоевропейската представа за света, то разбира се, няма как да пропуснем така нареченото „световно дърво“. Световното дърво и градежа на Космоса, представен чрез дървото, показва едно тройно разделяне на пространството. Това тройно разделяне на пространството бива изобразявано чрез дървото и чрез неговите основни три части. Корените - подземният свят, стеблото - светът на живите, земята и короната, съответно, листата -  небесата, безсмъртните, божественият свят. В допълнение на това световно дърво, то получава и различни животински съответствия към всеки от частите си. Един много хубав пример са хетите“. каза Георги Мишев, Доктор в областта на културно-историческото наследство.

Те вписват следните животни: змията в корените на дървото; пчелата, свързана със стеблото и орелът в короната на дървото.

„Тази представа за змията в корените на дървото е изключително устойчива. Не я срещаме в различни култури. Много е интересно, че я срещаме и в заклинателните формули на нашия народ, в така наречените баяния. Едно от баянията, което е свързано с лекуване на уроки, казва и разказва за една змия, която е в корена на Явора, с две очи. Едното ѝ око е от огън, другото око е от вода. И както се спуква водното око и изгасва огненото, така да се угасят и уроките. Ето виждаме, че този символ на световното дърво присъства в редица обредни ритуални практики. Редица дървесни видове са свързвани с божествения свят. Казвам с божествения свят, тъй като в различните култури тези божествени сили са приемали различен образ и различни имена, но ако говорим за нашия район на света, за югоизточна Европа, то има дървета, които са свързани с определени божествени сили. Маслината с богинята на мъдростта - Атина; Миртата с богинята на любовта - Афродита, Лавъра с бог Аполон. Връзката между тези божества и посветените им растения е била обект на множество тълкувания; на различни митове, които по един или по друг начин са ги свързвали. Може би един от най-популярните е за така наречената Дафна, която била харесана от бог Аполон, но пък тя не е отвърнала на чувствата му и в бяга си от него, тя се превръща в растението Дафина или Дафиновия лист, или Лавъра, както е познат. Бог Аполон продължава да обича това растение и прави венец от него и се окича с този лавров венец“, обясни още Георги Мишев.

Вярата, която среща чудеса: Един манастир събира истории за спасение

Чудотворната икона на Божията майка посреща всеки, който прекрачи прага на манастира край с. Кабиле

В Пещерата край село Ботуня живее още едно дървесно чудо, станало символ на връзката между видимия и невидимия свят. От години, на пролет, то разперва зелената си корона и си проправя път към светлината.

Снимка: bTV

„И някои дървета, като например ореха, въпреки че това е едно дърво, което намира място в редица обреди. Ние знаем, че при определени празници, ореховата шума бива внасяна в църквата. Вярва се, че тя е свързана с душите на мъртвите и така нататък. Но знаем и редица забрани от типа да не се спи под орехова сянка. Има и редици други дървета, които са считани за дори прокълнати дървета. Трепетликата е една от тези дървета. Има различни разкази, но в някои от тях Богородица проклева трепетликата тя винаги да трепери, тя никога да не намира спокойствие. Имаше много интересен случай в Сърбия преди няколко години, когато за прекарването на един път, трябваше да бъде отсечено едно такова дърво, което беше считано от населението там за свещено. Имаше множество протести, имаше множество, разбира се бабите, играят неминуема роля в случая, казвайки, че зла участ ще застигне цялата общност, ако нещо се случи с дървото. И тук има един такъв интересен момент. Нашите предци вярват не само в личната отговорност, тоест не само в личната отговорност на този, който ще отсече дървото, а вярват, че цялата общност ще я сполети нещо зло, защото общността е позволила да се случи това нещо. Последно време стана доста модерно да си говорим за традиционни ценности, но ето ни една традиционна ценност, която не бива коментирана, а всъщност е много важна. И това цялостно отношение на нашите предци към заобикалящата ги природа, към дърветата, към изворите също, защото неминуемо дървото и водата са свързани. Връзката между божеството и човека, и дървото като медиатор е наистина много силна. Човекът вижда не само един материал за къщи и за отопление, а човекът вижда носител на живот. А в крайна сметка божественото, още от дълбока древност, не случайно божествата са наричани вечно живите. Вечно живите и дарителите на живот е нормално да бъдат свързвани с елементи от заобикалящия ни свят, които са свързани с живот“, казва Георги Мишев.

Снимка: bTV

Той допълва, че затова световното дърво, с изворът на живота до него, с животните, които са разположени в трите му части, са една много древна и свята представа, която за щастие успява да оцелее и до днешни дни.

„Съвремието ни забелязва, че всъщност тези послания, колкото и понякога да са представяни под една дори детинска форма, те оказват едно голямо въздействие върху светогледа на човека и върху отношението и отговорността му към заобикалящия го свят“, казва още той.

Гръцкият полуостров Пелопонес е най-южната точка на Балканският полуостров. Това е най-богатият на история гръцки регион - от Микена, през Древна Олимпия и Древен Коринт. Местните са силно вярващи, а религиозният туризъм там е широко разпространен.

В планинската част на Пелопонес, близо до малко селце в областта Аркадия историята на една светица свързва природен феномен с чудото на вярата. От покрива на малък храм, днес излизат 17 дървета. Корените им не се виждат никъде.

През последните 30 години се извършват множество изследвания на храма, но все още не е даден достатъчно добре обоснован научен отговор.

Вижте още във видеото.