На лов за снежинки търсим отговорите на следните въпроси: Защо шотландците имат 421 думи за сняг и възможно ли е снегът да изчезне?
„Казвам се Халил Мустафа. Работя като помощник-локомотивен машинист. 14 години съм в тази сфера.“
„През нашето стъкло си изглежда приказка, но самите ние, колегите, сме винаги сме на щрек, за нещо да не излезе. Трасето е много трудно, криви, през гората. Тук винаги, с всяка крива очакваш нещо. И караш влак, пътници, това е голяма отговорност“, разказва Халил.
„Аз тук високо съм израснал и си обичам зимата. Пътниците се радват на снега и имат добро настроение и така и ти получаваш добро настроение. Точно заради снега идват туристи, които не са виждали такъв голям сняг. Хора, събота и неделя, когато почиват. Точно заради тази работа идват да видят снега, на Аврамово“, казва още той.
В селото на Халил - Аврамово, днес има около 600 жители. Утрините често са потънали в гъста мъгла. От време на време се разминават зачервени от мразовития вятър мъжки лица. Студът е скрил у дома пъстрите дрехи на жените. Понякога няма ток, заради снега. Но сняг в селото винаги има. А под бялата покривка живеят стотици щастливи зимни спомени.
„Когато ходехме на училище, и училището ни беше тук на гарата. Снегът ни беше до тук. И тогава бяха най-големите бури за Аврамово“, споделя Юсуф Хърльов, който живее в с. Аврамово.
Юсуф разказва, че с течение на времето бурите прогресивно намалели – снегът също.
„Работех на спортна база „Белмекен“. Започнал съм работа от 1975 година до 2018 година. Започнах от мияч на чинии, после работник в кухня, после помощник-готвач, след това готвач. След това станах главен готвач. И с течение на времето се научих да правя тестени работи. Кифлички, хляб, мекици, понички, толумбички, пасти“, спомня си той.
Снегът чертае различни линии в живота на Юсуф и брат му Мустафа.
„Без сняг цяла зима не е било. Зимата започва още през септември. Помня зима, когато вечерта се прибираш, на сутринта има един метър сняг. Такива зими се живее с топла печка и повече дърва и отопление. Готвиш манджата на черната печка. Едновременно се подгрява стаята, едновременно се готви и всичко е най-хубаво. Моето село е прекрасно. Най-хубавото село на Балканите“, казва Мустафа.
„Ние се радваме, когато има сняг, защото има плодородие. Ние спазваме приказката: „Дебел сняг, дебел комат хляб“. Добра реколта ще има. Ще има плодородие. Ние тук дълги години разчитахме на картофопроизводство. И най-хубавите картофи са от Аврамово“, споделя още той.
И обяснява защо снегът е ключов за плодородието в страната.
Ако няма сняг, за хората от село Аврамово годината ще е трудна. Няма да ги има и рисунките на тесните линии. А Халил ще се усмихва по-малко, защото пътуващите в неговия влак, ще са загубили част от приповдигнатото си настроение през зимата. Макар и по различен начин, снегът заема толкова голяма част от живота на хората, че някои народи - като шотландците, имат в речника си над 400 думи за сняг.
„Това е и вярно, и невярно. Много труден въпрос. Всъщност това са 400 и няколко думи, свързани със снега“, казва учителят Дейвид Дивайн.
Инуитите имат 41 думи за сняг - буквално 41 различни съществителни за сняг. Това е така, защото те буквално са заобиколени от сняг през цялата година. Всичко, което правят, е свързано със снега. Те ловят риба през леда. Те строят иглута. Всички тези думи им трябват, за да разберат за какъв точно сняг става дума.
„В Шотландия е малко по-различно. Там това е въпрос, свързан с историята - откъде идва шотландският език и как се е развил през годините. Трябва да се върнем 600, 800 или дори повече години назад“, обяснява още Дейвид.
Говорим за времената, преди езикът във Великобритания да бъде стандартизиран. Преди Чосър, преди Шекспир и неговия език, наричан „среден английски език“. По това време англите и саксонците, викингите - всички те са оказали силно влияние върху езика.
Версията на езика, говорим в Шотландия е била различна от тази във Англия. А също така в Шотландия имаме древен келтски език, наричан още гаелски или галски, който е дошъл през Ирландия. В историята има важен момент - крал Джеймс 6-ти на Шотландия, познат и като крал Джеймс I на Англия, поръчва да се издаде Библията на английски език, позната днес като Библията на крал Джеймс.
Така английският език се стандартизира и започва да се разпространява към Шотландия, за да се превърне в днешния си вид. Шотландците, англичаните, уелсците, ирландците - всички говорим английски. Но старият език, който е съществувал преди, все още съществува под някаква формата, най-често диалекти.
„Думите, които използваме за сняг или за нещо друго в източната част на Шотландия, не са същите като тези, които се използват в западната част на страната. И тъй като шотландският език никога не е бил стандартизиран, тези думи все още съществуват и затова са толкова много. Има някои думи, които аз не бих използвал, но съм наясно с тях. Една от тях е fífoil (фифойл)“, казва Дейвид.
Друга причина, поради която в Шотландия има толкова много думи за сняг, всъщност се дължи на произношението и правописа.
„Думата за сняг на английски език е snow. В Шотландия, откъдето аз идвам, думата е snaa. Но ако сте от Западното крайбрежие, тя ще звучи така: snaw. И когато хората изписват тези думи, те трябвало да ги изписват по различен начин“, обяснява учителят.
Така те стават различни думи в списъка от тези 421. Но всъщност това са просто варианти на думата сняг.
„Aко самият сняг изчезне, разбира се, че в крайна сметка и думите, свързани с него ще започнат да изчезват. Езикът е израз на културата, на това, което ни заобикаля. Фактът, че все още имаме списък с 421 думи, е доказателство, че историците все още могат да правят проучвания и открития. Днес имаме интернет, богата база данни и можем да съхраним тази история много по-лесно. Мисля, че би било жалко, ако вече няма сняг. Вече имаме интернет, бази данни, можем да съхраним тази история много по-лесно. Но мисля, че ще бъде жалко, ако вече нямаме сняг“, казва още той.
Дейвид Дивайн пропътува Европа в търсене на щастието. От Шотландските планини, през Чехия, Полша - до класната стая в България. Той е учител, изпитващ и преводач. Работил е в институции като Британския съвет, Британското училище в София, частни академии за чужди езици.
Той остава приятно изненадан от разговорите, които може да води днес със своите ученици.
„Днес 12 е новото 15. Темите, които моите 12-годишни ученици могат да обсъждат, не са темите, по които аз и моите съученици сме размишлявали. Ние не говорехме за глобалните проблеми, не бяхме наясно с тях. Единственото място, откъдето можеше да се получи тази информация, бяха новините или вестниците, които 12-годишните не четяха и не гледаха. Днес децата имат достъп до цялата тази информация. И, да, 12-годишните, се интересуват истински от тази информация. Те се интересуват от политика, от изменението на климата и благодарение на този достъп, който имат, имат право и на глас. Хората се вслушват в тях. Те имат какво да кажат. Когато аз бях на тези години, никой не искаше да чуе какво едно 12-годишно дете мисли за войната, за политиката или за глобалното затопляне“, казва той.
„Винаги съм вярвал в това, че гласът на децата трябва да бъде чут. Те виждат неща, които ние може би не можем. Умът им е много отворен за всички страни на един спор, докато ние възрастните понякога не сме прави, като се придържаме към дадено убеждение и без да искаме да променим гледната си точка. И тъй като децата са с отворено, не напълно оформено съзнание, това означава, че те разглеждат и двете страни и така вземат своите собствени решения. И мисля, че е чудесно, да ги чуваме“, обяснява още Дейвид.
Снегът е проправил своя път в живота му през думите. А д-р Мирна Матов намира себе си в пресечната точка на науката, която изучава образуването на снега и вдъхновението да предава нататък наученото чрез деца. Днес работи в най-големи детски научен център в Източна Европа и е автор на редица статии в отворената платформа за знание.
„В България ме доведе науката. Живeя в България от 12 години. Иначе съм от Сърбия, от един малък град, Димитровград. Ние му казваме Цариброд. Това му е старото име. Завършила съм метеорология в Софийски университет. Записах през 2012 г. специалност астрофизика, метеорология и геофизика. Когато научаваме нови неща, започваме да виждаме, да разсъждаваме повече. Това, което ме вдъхновява, е когато видя, че едно дете наистина с интерес гледа и слуша това, което имаме да му покажем, да му разкажем. Защото ако успеем да запалим в децата интереса към науката, е нещо безценно“, разказва д-р Матов, метеоролог и координатор образователен екип в Детски научен център „Музейко“.
Разказите на Мирна превеждат децата през етажите на минало, сегашно и бъдеще. Често заедно правят опити - като тези да създадат сами сняг.
Как точно правят това и защо снегът намалява прогресивно във всяка точка на планетата, вижте във видеото към материала.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
