Легендарният български футболист Йордан Лечков даде специално интервю за зрителите на "Зона спорт" по bTV Action. Бронзовият медалист от САЩ'94 говори за представянето на националния отбор, за Димитър Бербатов и проблемите на футбола ни.

- Данчо, започна ли да гледаш националния отбор на България по футбол?

- Както се видя, бях на мача. Знам, че ти е провокативен въпросът. Мисля, че трябва абсолютно всички в началото на квалификацията да бъдем оптимални реалисти и да подкрепяме отбора мач за мач.

- Какво се промени с назначаването на Любо Пенев?

- Знаеш, преди пет-шест години казах, че Любо е подходящият човек за старши треньор на националния отбор. Както и да е, минали са годините. Преди всичко, което мога да кажа, като го познавам и като футболист, е че е професионалист човек, държи на точността, весел човек, освободен. Излишно е да говоря толкова много за него. Затова казвам, че трябва да бъдем реалисти. Да пожелаем занапред на него и на отбора успех. Той съумя да направи един добър колектив, което е най-важно за съвременния футбол.

- Не закъсня ли малко това назначаване?

- Аз отдавна съм си казал мнението. Затова и обирам много негативи, защото като ме питат и си казвам мнението и после оставам неразбран. По-добре късно, отколкото никога, както се казва.

- Беше ли против завръщането на Бербатов в националния отбор?

- Понеже много се спекулира, ако трябва веднъж завинаги да го кажа, националният отбор се определя като група от всеки един треньор. Знаете, че сме давали пълна свобода и си проличава, и към днешна дата. Не Йордан Лечков или Боби Михайлов вика футболистите и праща повиквателните. Това винаги е било приоритет на селекционера на националния отбор. Аз съжалявам и не искам да наливам сол в раната, но ако човек е дребен, трябва да продължава да бъде дребен, а не някой чужд човек да му е виновен за собствените грешки, които е допуснал.

Обяснявам го това надълго и нашироко, защото се спекулира много години наред и аз продължавам да премълчавам много неща. На калпавия моряк, водораслите му пречат, затова не виждам защо трябва да се коментира повече тази тема. Мога само да каже последно - преди четири-пет години бях загрижен за тяхното бъдеще - т. нар. триколка или каляска, или каквото и да е. И там пак излязох прав. Виждате в какво състояние сме като национален отбор и като лични кариери. Една проста сметка да се направи, ние сме го минали, аз също съм е ял тази попара, затова всичко е било добронамерено. По-важното е, че сега желая на всеки един човек, включително и на него, да успява в живота, да си завърши добре кариерата по най-подобаващия начин. Успех както в личен, така и в житейски план. Не виждам какво повече да коментирам. Кой е бил против, кой е за. Както и аз съм бил в нашите младежки години - краставичар ли не бях, търпях критики. Най-добре е да отговориш на тези критики на терена с добра игра и голове.

- Как виждаш бъдещето на българския футбол?

- Аз го виждам в насока изключително добра работа в подрастващото поколение, с което се занимавам по-детайлно в последно време. Куца доста. Още веднъж искам да кажа, че имаме доста по диплома треньори, но нямаме по душа треньори. Трябва да се наблегне на работата с децата, за да може през следващите 4-5 години да очакваме едно добро попълнение и да стимулираме най-вече големите отбори в "А" група да разчитат повече на тези млади хора, а не на чужденците. Мисля, че като футболен съюз предприехме няколко мерки. В тази насока трябва да се надгражда. Много работа, не на 100 %, както чичо Митко казваше 50-60, сега 100. 1000 % трябва да се работи ежедневно, за да могат да придобият желанието, на което трябва да свикват, да се преборват с противника и по тази начин и със себе си. Да имат желанието да се развиват. Най-вече това - материална база и работа с младите.

- Нормално ли е българското първенство да не се излъчва?

- Не е нормално, но аз съм се старал винаги да бъда продуктивен и конструктивно настоен, когато критикувам. За това всички имаме вина - и футболните хора, и журналистите, и запалянковците. Не е нормално, защото при положение, че няма хора по стадионите, губи смисъла си като футбол. Затова казвам, че нещо не е наред и съм апелирал за нулева година, за да се оправят нещата. Трябва да се тръгне от нулата и да се надгражда.

- Доколко финансовата криза влияе на футбола в България?

- Изцяло, на 100 %. Аз като собственик или човек, който дава пари 12 години, мога да кажа, че не само не се помага нито в законова гледна точка, нито в материална база, а точно обратното - пречи се със абсолютно всички сили и усилия от най-различни органи, в това число и от държавните органи - футболът да не съществува и да не бъде фактор. Като стана въпрос за криза, в световен мащаб виждаме, че при футбола няма криза. Това нещо в България съм го констатирал. Не само, че не се помага, ами умишлено се пречи от различни хора. Няма как, ако нямаш публика, нямаш спонсори, нямаш рекламодатели, да се осъществява тази материя. Неслучайно го наричаме "цар Футбол". Най-скъпият спорт и най-популярен. Аз отдавна съм го казал - религията на XXI век. Ето, беше Олимпиада, европейско първенство, има държавна политика в другите страни за спорта. Зачеркваме темата със спорта като цяло, виждаме, че нещата нещо не са наред.

- А, отбора на Сливен - накъде?

- В Сливен това, което до преди малко говорех, го правим вече. Имаме една от най-добрите, да не кажа най-добрата материална база. В момента имаме 4-5 футболисти, които са водещи в своите отбори. Имаме национални състезатели. Разчитаме на младите и се развиват. Дали ще сме в "А" група или "Б", за нас няма значение. Ние така или иначе си произвеждаме тези кадри. Моето желание е да се развиват. Ние никой не сме спрели. Жалкото е, че нямаме силни отбори като Левски, ЦСКА, дай Боже, тези Лудогорец, Ботев, Литекс да се съживи. Да има конкуренция. Само тогава играчи от малки отбори като нас, ще намерят своето развитие.

- Фамилията Лечков ще видим ли скоро в националния отбор?

- Има възможност. Не трябва да се прекалено големи очакванията. Аз съм изял достатъчно псувни по стадионите, да ги псуват и децата, но ако си направят избор в живота, бих могъл да им бъда полезен.