Капитанът на националния тим по футбол Ивелин Попов направи равносметка на изминалата 2013 година в интервю за предаването "Зона спорт" по bTV Action.

- Каква беше 2013 г. за теб?

- Добра, силна, но не пълна с оглед на мачовете на националния отбор и крайните резултати.

- Изненада ли те изборът на Стойчо Стоев, който направи чудеса с Лудогорец през есента, за треньор номер 1?

- Малко съм изненадан с тази класация за г-н Стоев. Все пак той от три-четири месеца е треньор на Лудогорец. Имаше и други претенденти за тази награда, но пак казвам, вотът на журналистите е обективен и го приемаме такъв, какъвто е.

- Кой беше твоят фаворит за треньор на годината?

- Любо Пенев и Ивайло Петев.

- Любослав Пенев може би щеше да стане треньор на годината, ако вие се бяхте представили по-добре в мачовете с Армения и Чехия...

- Да, съгласен съм. Мисля, че срещу Армения играхме добре, но с Чехия тук, не можахме да намерим себе си. Не беше сред най-добрите ни мачове. Като цяло Любослав Пенев постигна много, с това, което прави той и неговият щаб.

- Това ли беше най-голямото разочарование за Ивелин Попов? Провалът с националния отбор в последните два мача.

- Лично за мен, да. Това беше най-голямото разочарование и не ми е пълна годината след тези мачове.

- Какво не ни достигна? Винаги си задаваме този въпрос. През минали години не ни достигаше много. Тук само два мача накрая ни разделиха от голям успех, като имаме предвид в какво състояние се намира българският футбол. Твоят съотборник Георги Миланов каза, че може би е липсвала класата.

- Момчетата, които играят в "А" група се представиха на едно доста добро ниво. Изигра ни лоша шега това, че много от основните футболисти и гръбнакът на националния отбор, нямаха игрова практика в клубните си тимове, червените картони...Знаете, че малко или много, когато България играе под напрежение, нещата не се получават. Малко променихме това и се надявам следващите квалификации да са в наша полза.

 
- Винаги казваме "следващите квалификации", гледаме в бъдещето. Няма как да е по друг начин, когато толкова много време не сме се класирали. Какво можеш да кажеш за следващите квалификации. Най-успокояващото за вас, футболистите е, че оставате да работите със същия треньор.

- Това е най-успокоителното, най-доброто за нас, но оттук нататък, всеки футболист трябва да си направи сметка какво иска, какво трябва да направи и къде иска да бъде. Не може да се задоволява с едно съществуване и живуркане, а трябва да дава максимума от себе си. Аз лично за себе си, когато започнах подготовката лятото, съм се готвил специално за мачовете на националния отбор. Всеки ден с тази мисъл - работя и искам да се усъвершенствам, за да бъда на топниво за националния отбор. За мен да играя за националния отбор е най-голямата чест и най-голямото стъпало в моята кариера.

- Имаше ли някои, които "живуркаха" или не се раздаваха 100 % или някои, които не бяха готови за националния отбор в дадени мачове?

- Не мога да назова имена, но като цяло не трябва да се задоволяваш с това, че примерно си победил Малта 6:0, а после два-три дена "ихо-ахо". Не може така. Победил си и забравяш този мач. Следващият мач е най-важен.

- Трябва ли да бъдем оптимисти за бъдещето на националния отбор? Има колектив, изграден гръбнак, но все нещо не ни достига...

- Разбира се, че трябва да има оптимизъм и вяра в собствените сили и в това, което знаеш, че можеш. Без оптимизъм, накъде си тръгнал?

- Може би по-лек жребий?

- Съмнявам се, че ще е по-лек жребият, защото пак сме в четвърта урна. Когато се паднахме с тези отбори за световните квалификации, също казахме "тежък жребий", но никой не ни надигра. Това за мен е радващо и един плюс.

- Доколко съдиите оказаха решаваща роля? След два-три двубоя заявихте, че сме били ощетени в най-важните моменти.

- Повлияха доста сериозно с червени картони - пресилени, с дузпи, но и ние имаме вина, защото в почти всички мачове имахме доста положения. Ако си ги бяхме вкарали, съдиите нямаше да помагат на противниковия отбор.

 
- Не мога да не те попитам за твой евентуален трансфер в доста по-сериозен отбор от Кубан. Не е тайна, че Динамо, Локомотив, някои от водещите отбори в Русия, предполагам и в чужбина, имат интерес към теб...

- Да, така е. Ако нямаха интерес, щяха да излязат директорите и да кажат, че нямат интерес към Ивелин Попов. Надявам се всичко да завърши с happy end за мен. Ако не завърши, аз съм си доста добре в Кубан. Доста ме уважават, перфектен договор имам. Това съм запомнил от Мъри Стоилов - "дори да не те продадат, след 6 месеца има нов трансферен прозорец и трябва да си максимално добър в тези 6 месеца, за да имаш шанс да те продадат". И така, накрая нещата стават.

- Кои са най-настоятелни в този момент? За интерес от Динамо се говори от 1 година.

- Не знам кои са най-настоятелни. Преди около час, говорих с моите агенти. Те ми казаха, че интерес, разговори има, но все още официална оферта не е постъпила.

- Колко сериозна е трансферната сума, която ще трябва да плати евентуален купувач за Ивелин Попов. Говореше се за около 10 млн. евро. Така ли е?

- Аз мисля, че е точно така, защото ако е по-малка, както се появиха в някои медии спекулации, че трансферната сума ми е 5 млн., отдавна нямаше да съм в Кубан.

- Смяташ, че това плаши в момента отборите или по-скоро ги кара да изчакат още малко?

- Разбира се, не са малко парите. Хората ще си изчакат, ще преценят и накрая ще видим какво ще се случи.

- Твоето лично желание е да останеш в Русия или да продължиш да се развиваш в някое друго първенство?

- Желанието ми е дори и да е минимална крачка, но да бъде напред.

- Към някои от водещите отбори, които се борят за шампионската титла?

- Една крачка напред, по-горно стъпало.

- Симпатизираш ли на някой от отборите в Русия, освен на Кубан?

- Симпатизирам на Интер (Милано). Всички знаят.

- Защо Кубан бележи това отстъпление през есента в сравнение с пролетта. Само треньорът ли оказа негативно влияние?

- За година и три месеца, се смениха четирима треньори. Когато аз отидох в Кубан, имаше около 30 футболисти. Сега от тях са останали 15. Доста футболисти напуснаха, продадоха се и се гради нов отбор. Нормално е в някои от мачовете да го няма това сработване, което го имаше преди. Нещата ще се изгладят, имаме два-три месеца подготовка и Кубан отново може да се бори за евроквоти.

- Как се работи с Виктор Гончаренко, който направи чудеса с БАТЕ (Борисов)?

- Доста добре, доста позитивен човек е, млад, амбициозен. Знае да чете футбола, треньорската професия. Въпреки че е на 36 години, е доста опитен.

- Смяташ ли, че той е човекът, който може да върне Кубан на местата, на които бяхте през миналия сезон и завършихте в крайното класиране?

- Щом с този треньор побеждаваме отбор като Санкт Гален вкъщи с четири гола...Имахме и още положения, но казаха на момчетата да спрат, да не ги правим за срам. Несериозно е да ни се опъват отбори от Русия. Нещата ще се оправят и ще тръгнем отново нагоре.

Продължи да четеш