Капитанът на националния тим по футбол Ивелин Попов направи равносметка на изминалата 2013 година в интервю за предаването "Зона спорт" по bTV Action.
- Каква беше 2013 г. за теб?
- Добра, силна, но не пълна с оглед на мачовете на националния отбор и крайните резултати.
- Изненада ли те изборът на Стойчо Стоев, който направи чудеса с Лудогорец през есента, за треньор номер 1?
- Малко съм изненадан с тази класация за г-н Стоев. Все пак той от три-четири месеца е треньор на Лудогорец. Имаше и други претенденти за тази награда, но пак казвам, вотът на журналистите е обективен и го приемаме такъв, какъвто е.
- Кой беше твоят фаворит за треньор на годината?
- Любо Пенев и Ивайло Петев.
- Любослав Пенев може би щеше да стане треньор на годината, ако вие се бяхте представили по-добре в мачовете с Армения и Чехия...
- Да, съгласен съм. Мисля, че срещу Армения играхме добре, но с Чехия тук, не можахме да намерим себе си. Не беше сред най-добрите ни мачове. Като цяло Любослав Пенев постигна много, с това, което прави той и неговият щаб.
- Това ли беше най-голямото разочарование за Ивелин Попов? Провалът с националния отбор в последните два мача.
- Лично за мен, да. Това беше най-голямото разочарование и не ми е пълна годината след тези мачове.
- Какво не ни достигна? Винаги си задаваме този въпрос. През минали години не ни достигаше много. Тук само два мача накрая ни разделиха от голям успех, като имаме предвид в какво състояние се намира българският футбол. Твоят съотборник Георги Миланов каза, че може би е липсвала класата.
- Момчетата, които играят в "А" група се представиха на едно доста добро ниво. Изигра ни лоша шега това, че много от основните футболисти и гръбнакът на националния отбор, нямаха игрова практика в клубните си тимове, червените картони...Знаете, че малко или много, когато България играе под напрежение, нещата не се получават. Малко променихме това и се надявам следващите квалификации да са в наша полза.
- Това е най-успокоителното, най-доброто за нас, но оттук нататък, всеки футболист трябва да си направи сметка какво иска, какво трябва да направи и къде иска да бъде. Не може да се задоволява с едно съществуване и живуркане, а трябва да дава максимума от себе си. Аз лично за себе си, когато започнах подготовката лятото, съм се готвил специално за мачовете на националния отбор. Всеки ден с тази мисъл - работя и искам да се усъвершенствам, за да бъда на топниво за националния отбор. За мен да играя за националния отбор е най-голямата чест и най-голямото стъпало в моята кариера.
- Имаше ли някои, които "живуркаха" или не се раздаваха 100 % или някои, които не бяха готови за националния отбор в дадени мачове?
- Не мога да назова имена, но като цяло не трябва да се задоволяваш с това, че примерно си победил Малта 6:0, а после два-три дена "ихо-ахо". Не може така. Победил си и забравяш този мач. Следващият мач е най-важен.
- Трябва ли да бъдем оптимисти за бъдещето на националния отбор? Има колектив, изграден гръбнак, но все нещо не ни достига...
- Разбира се, че трябва да има оптимизъм и вяра в собствените сили и в това, което знаеш, че можеш. Без оптимизъм, накъде си тръгнал?
- Може би по-лек жребий?
- Съмнявам се, че ще е по-лек жребият, защото пак сме в четвърта урна. Когато се паднахме с тези отбори за световните квалификации, също казахме "тежък жребий", но никой не ни надигра. Това за мен е радващо и един плюс.
- Доколко съдиите оказаха решаваща роля? След два-три двубоя заявихте, че сме били ощетени в най-важните моменти.
- Повлияха доста сериозно с червени картони - пресилени, с дузпи, но и ние имаме вина, защото в почти всички мачове имахме доста положения. Ако си ги бяхме вкарали, съдиите нямаше да помагат на противниковия отбор.
