Датата 17 ноември е велика за българския футбол. Тя обаче остава в спомените не само на всички българи, а на целия футболен свят. Доказателството е, че от европейската футболна централа също си спомниха за паметния ден преди 20 години, в който националният ни отбор сътвори чудото и с победа в 90-ата минута на "Парк де Пренс" изхвърли Франция и се класира на световното първенство в САЩ, където всички знаем какво се случи.
Сайтът на УЕФА посвети специален материал на българския отбор от онова време, при това на централна позиция на началната си страница, в който разказва къде са и какво правят героите на българския тим сега.
20 години от чудото на "Парк де Пренс" (ЕКСКЛУЗИВНИ СНИМКИ) >>
Борислав Михайлов
Тогава: Вратар, Мюлуз
Михайлов бе капитан на България на световното през 1994 година, където тимът стигна до полуфиналите. По-късно Михайлов игра за Ботев, Рединг, Славия и Цюрих. Той е рекордьор по участия в националния отбор до квалификациите на Евро 2012, когато постижението му от 102 мача е подобрено от Стилиян Петров.
След отказването си от футбола, той е обвързан с Българския футболен съюз. От 2005 година той е президент на централата, а от 2011 година е член на Изпълнителния комитет на УЕФА.
Емил Кременлиев
Тогава: Десен защитник, Левски (София)
Стабилният десен бек спечели топката след центриране на Давид Жинола, а след това започна атаката, която доведе до победния гол на Костадинов. След това Кременлиев игра за Олимпиакос и се превърна в един от малкото играчи, които са представяли ЦСКА и техния голям съперник Левски.
"Не знам защо Жинола бе обявен за основен виновник за загубата на Франция. Той центрира, а там нямаше никой негов съотборник, който да играе с топката. Нямаше напрежение върху нас, но бяхме и много силен тим.“
Трифон Иванов
Тогава: Защитник, Реал Бетис
Плашещият защитник бе на 28 по това време. След това Иванов представя отборите на Ксамакс, ЦСКА, Рапид (Виена) и Аустрия (Виена). През септември 2007 отбеляза победния гол срещу Русия, който изпрати България на последното засега световно първенство във Франция през 1998. В момента се наслаждава на живота в родния си град Велико Търново.
Петър Хубчев
Тогава: Защитник, Левски София
Един от най-добре четящите играта в българския футбол. Неговите изяви в националния отбор накараха отбори като Хамбургер и Айнтрахт Франкфурт да го привлекат. Той е един от малкото футболисти от тима през 1993, които се посветиха на треньорската кариера. Водил е отборите на Славия, Черноморец, Ботев и в момента Берое (Стара Загора), който изведе до Купата на България през 2013 г.
Цанко Цветанов
Тогава: Ляв защитник, Левски (София)
Левият бек също пробва късмета си в Германия с тима на Валдхоф (Манхайм) преди престои в Шотландия с Абърдийн от 1996 до 1998, а след това три сезона с Енерги (Котбус). Оттеглянето му дойде след престои в Левски и родния Етър (Велико Търново). Оттогава той е асистент на Станимир Стоилов в Левски, националния отбор и сега в Ботев (Пловдив).
Златко Янков
Тогава: Дефанзивен полузащитник, Левски (София)
По-късно Янков играе за германския Юрдинген и в Турция за Бешикташ, Аданаспор, Ванспор и Генчлербирлиги, преди да се завърне в България, за да приключи кариерата си. Наскоро работи като спортен директор в родния си клуб Черноморец (Бургас).
Красимир Балъков
Тогава: Полузащитник, Спортинг (Лисабон)
Един от най-добрите плеймейкъри в Европа през 90-те. Балъков бе един от любимците на феновете на Спортинг, а след това и на тези на Щутгарт. След края на кариерата си Балъков бе треньор на Грасхопър, Санкт Гален, Черноморец, Хайдук (Сплит) и за последно Кайзерслаутерн.
"Вярвахме, че може да се случи чудо до последните секунди. Господ бе с нас в този мач, но съдбата обича смелите. Франция бе топ, топ отбор – те имаха феноменални играчи – срещу себе си имаха също някои феноменални футболисти. Това бе най-важният мач за нашето поколение.“
Йордан Лечков
Тогава: Полузащитник, Хамбургер
Голът на гологлавия маестро на четвъртфинала световното срещу Германия ще си остане един от най-великите голове на световните първенства. През кариерата си Лечков играе за Олимпик (Марсилия), Бешикташ и ЦСКА, преди да се завърне в родния Сливен. Той е кмет на град Сливен и вицепрезидент на Българския футболен съюз.
"Съдба. Разбира се имахме и късмет, защото Израел изненадващо победи Франция преди нашия мач и това ни даде шанс. Бяхме отбор, който никога не се предаваше.“
Емил Костадинов
Тогава: Дясно крило, Порто
Костадинов можеше да пропусне този мач, след като забрави паспорта си. Той обаче бе прекаран през границата с Германия с помощта на бившия си съотборник Георги Георгиев. По-късно играе за Депортиво Ла Коруня, през 1996 печели Купата на УЕФА с Байерн (Мюнхен), а след това заема позиции в ЦСКА и Българския футболен съюз.
"Това е гол, който се случва веднъж на хиляда. Не, веднъж на един милион. Все още има моменти, които не мога да си спомня след гола. Осъзнах какво се е случил като се прибрахме в съблекалнята".
Христо Стоичков
Тогава: Ляво крило, Барселона
Един невероятно талантлив футболист. Стоичков е единственият българин до този момент, който печели "Златната топка" през 1994. Европейски шампион с Барселона през 1992. Престоят му в клуба завършва с пет титли на Испания и спечелване на КНК през 1997-а. През 2004 година става селекционер на България, след което води Селта (Виго), Литекс (Ловеч) и други.
Любослав Пенев
Тогава: Нападател, Валенсия
Настоящият селекционер на България, асистира за победния гол на Костадинов срещу Франция, но пропуска световното първенство заради коварна болест. Печели дубъл с Атлетико (Мадрид) през 1996, което е някаква утеха: през този сезон Пенев бележи 32 гола.
След завръщането си в България се отправя към треньорската скамейка. Първо води стария си клуб ЦСКА преди да триумфира с титлата с Литекс през 2011-а и да поеме националния тим.
Спомен за "Парк де Пренс" - пари, драми и огромна радост >>
Резервите:
Даниел Боримиров
Тогава: Полузащитник, Левски (София)
Прекара девет години в Германия в Мюнхен 1860 и се оттегли от футбола в късните 30 след втори период в Левски. Това дълголетие му позволи да е единственият български футболист, играл на две европейски първенства – Евро ’96 и Евро 2004. След като се оттегли той бе спортен директор на Левски.
Петър Александров
Тогава: Нападател, Аарау
Ефективният нападател Александров вече бе преминал 30-те, когато бе включен за мача в Париж. Игра още няколко години за Левски, Люцерн, Аарау и др. След това бе асистент-треньор на ПАОК, Санкт Гален, Грасхопър и националния отбор на България при Пламен Марков.
Димитър Пенев
Селкеционер
Огромен централен защитник с 90 мача за националния отбор. Пенев, който е г-н Футбол в България, се наслаждава на успешна кариера като играч и треньор. Винаги е насреща за помощ и съвет, било то за клубен тим или националния. Той има репутация на вдъхновител и обединител. Ще го направи още веднъж на срещата с момчетата от ’93-та за 20-ата годишнина от успеха над Франция.
