Годината през един по-симпатичен поглед

Началото на годината отново се завъртя около Левски и ЦСКА, като някъде настрани бе оставен националният ни отбор. Червените запалянковци бяха спокойни, че любимият им отбор ще стане шампион с оглед на седемте точки разлика пред вечния съперник. Сините пък се бяха настроили на европейска вълна и първата дестинация Братислава. Всички заедно не хранеха големи надежди за представителния отбор на България, защото в квалификационната ни група е невъзможната Холандия, съседна Румъния и още няколко отбора, от тези, дето винаги могат да те ухапят.
На 17 януари в хотел “Хилтън” на една дъъълга маса седнаха едни хора, на които Иван Славков само се присмиваше, въпреки че те му размахаха показалец достатъчно сериозно. Ех, Бате, ако знаеше тези какво ти мислят...

През зимата едни отбори пазаруваха футболисти, други само имаха такива желания, но не бъркаха в портфейла и кой крив, кой прав, първенството се поднови, като от лагера на ЦСКА дойдоха първите индикации за срив. Отборът бе направил много грешна подготовка, новите попълнения подписаха сериозни финансови договори, а треньорът Йешич се вживя в ролята на Многоръкия Шива. Слънце да беше, сърбинът пак нямаше как да огрее навсякъде. Един до друг застанаха Данчо Тодоров, Вальо Илиев, Гъргоров и други от този калибър с месечна заплата от порядъка на 2500-3000 лева, а до тях незнайните герои с имена Матич, Мутавджич, Матко (защо пък все с “М”?), които печелеха по десет пъти повече, макар и появите им на терена бяха по-малко, отколкото Иван Славков влиза в сладкарница. И така ЦСКА тръгна надолу и никой не провери дали треньорът им е заложил някъде за титла на Левски, защото такива сривове му се бяха случвали и преди.

В същото време “лудата банда” от “Герена” се забавляваше със сполучливите опити на червените да скъсяват дистанцията. По едно време дори и от Червен потник (Сунгурларе) си правеха устата, че ще измъкнат точка на “Армията”. Левски се разходи до Братислава, разцъка малко на заледеното игрище в Търнава, а хилядите сини запалянковци пиха евтина словашка бира и замезваха със специалитета колено (лакът нямаше), което ще рече джолан на български.

Когато същите тези фенове вече бяха на вълна италиански ресторанти в Удине и околните градчета, сръбските плескавици в София вече излязоха от мода, защото онзи сърбин се беше оцапал сериозно като начинаещ бояджия и даде друг ход на първенството. Левски настигна ЦСКА и вече нищо не можеше да го спре, да го изпревари, дори сините прилежно бяха пуснали мигач и използваха прекъснатата осова линия, а червените дори отбиха вдясно и изчакаха. Органите на КАТ ръкопляскаха.

Сините включиха турбокомпресора и между тренировъчните мачлета в TBI “А” група стигнаха до четвъртфинал в турнира за купата на УЕФА. Там обаче се появи един мъж от онези, различните. Човекът от другия бряг Марк Райли направи всичко възможно Левски да не победи Шалке и всичко свърши. Приключи и първенството, а сините започнаха да използват в разговорите помежду си словосъчетанието Шампионска лига, без да го комбинират с думата “телевизия”.

ЦСКА спечели Купата на страната във финал с Черно море, който ще се запомни с това, че една инстанция спретна гаден номер на Вальо Михов, макар и с цената на ранени запалянковци, които се сражаваха на стадион “Васил Левски”, сякаш участваха в режисирана от Холивуд сцена на масово сбиване.

Междувременно Миодраг Йешич бе изритан от “Армията” като сръбско куче пред белградска касапница и отиде да прави Партизан голям отбор. За сведение на посрещачите: в момента гробарите са на четвърто място, на някакви си 14 точки от Цървена звезда. Не си лош, друже. Да заповяда Пламен Марков.

Нека да е лято! Световното първенство по футбол в Германия нашите национали го гледаха по телевизията, защото селекционерът Христо Стоичков не бе наясно как да ги закара дотам, не че липсваха полети до Берлин. Там италианците този път не бяха на световен фестивал на прическата, играха футбол и спечелиха. Мързеливите бразилци си тръгнаха рано, а Зидан изигра последния си фантастичен валс, като накрая се направи на уличен хулиган.

През есента тези, на които Иван Славков се смееше, го изгониха по законен ред от сградата на БФС и Боби Михайлов се нанесе в кабинета му. Първенството започна с едно чуждо тяло със странно име с неизяснено седалище и спорен адрес.

В Швейцария бе изтеглен поредният жребий за европейските клубни турнири и в употреба пак излезе ключовата дума “групите”. Три от участниците така и не попаднаха там, а вълшебната и луксозна Шампионска лига ни дойде на гости. Да ни види как сме, какво правим, от коя страна ритаме топката. Да разбере как баскетболна зала може да бъде превърната в ресторант и как половин София е блокирана само заради един футболен мач.

Край на мъките! Левски стана част от Шампионска лига и криво-ляво се постара да премери сили с най-силните отбори на Европа. Резултатите ги знаем, причините и изводите също. Останалите български отбори се смееха, но гледаха Шампионска лига отново по телевизията. А в София акостираха футболни пичове от рода на Абрамович и Лапорта, Шевченко, Дрогба, Лампард, Роналдиньо и други от този калибър.

Междувременно националният ни отбор, без да играе нещо по-различно от ганкиното или в най-добрия случай право дунавско хоро, записа прилични резултати на старта на квалификациите. Капитанът на тима Стилян Петров обаче си събра багажа и хвърли в смут щаба на тима, а причината – Христо Стоичков не изневери на стила и нрава си и реагира така, сякаш от съблекалнята са изчезнали чифт футболни обувки, при това скъсани.

Нищо ново в първенството, пак Левски и ЦСКА са пред останалите и отново те ще решат следващия шампион. В “Парка на свободата” им писна всеки следобед да гледат предаването “Сделка или не” и решиха да участват. Бившият бос Васил Божков продаде клуба на индиеца Прамод Митал, доверените им лица Орманджиев и Александър Томов се събраха и извикаха мощно “имаме сделка!”. И какво от това? Голям праз. Все едно някой ще повярва на новите, че с едно щракване на пръста на “Армията” ще зачуруликат птички. Стана ни неудобно, та чак се изчервихме. Когато каруцата е сложена пред коня, змиите ще продължат да си съскат, но този път влечугите ще са индийски кобри.

Отваряме зимния трансферен прозорец, а навън пак мъгла. Няма сериозни продажби, няма и покупки. А ние обявяваме награда на онзи треньор или футболен шеф, който каже първи “селекцията е затворен процес”, защото обратното вече е много изтъркано и ни писна да го слушаме.

Годината бе доста странна за футболните ни съдии, ако изобщо ежедневните случки могат да се приемат за странни. Мотото “Бой и сръбска музика” продължава да е на първи план, макар и малко видоизменено, тъй като официално не е ясно някой рефер да е бил обект на сексуално посегателство.

“Време е да се отреже главата на някой съдия”, каза един началник в ЦСКА след мача с Левски, ръководен от Христо Ристосков. Ние не разбрахме кога точно е времето, но същият този Ристосков бе с подута, но неотрязана глава. Ние не намекваме за никаква връзка между заканващото изказване и инцидента в Сандански, само съобщаваме факти.

Един колега на Ристосков бе наречен “помияр” от треньора на Левски, като не бе ясно дали Станимир Стоилов има предвид това, че Антон Генов е ветеринарен лекар и вероятно си има работа и с бездомните кучета. По-късно този рефер бе свален от самолета, но не поради гъста мъгла.
Друг каубой пък се прибра в ранчото си със забрана да раздава футболно правосъдие. А от БФС призоваха: Оставете съдиите на мира! Ние ги оставихме на по бира и продължаваме да им гледаме сеира. Защото битият си бит, а другото не е много ясно, засега.

ЖЕЛЮ СТАНКОВ, списание "Don balon BG"