В деня на вечното дерби вестник "Труд" публикува обширно интервю с треньор номер 1 на България за 20-и век Димитър Пенев. Стратега говори за състоянието на ЦСКА и предстоящия двубой, но не е подмината темата за ръководството на българския футбол и националния отбор.
-Голяма ли е разликата на кризата в ЦСКА от лятото на 1985-а и 2013-а?
- Трудно сравнение... Тогава мисля, че беше малко по-лесно да излезем. На единия ден спечелихме купата, а на следващия - хайде с ново име. ЦСКА и Левски имаха водещите футболисти, чакаха световно първенство. И да ме питате откъде измислиха имената Средец и Витоша, не мога да ви кажа. Спуснаха ги отгоре и толкова! На първия мач, който играхме на “Армията”, публиката се беше разделила на две. В сектор “В” хората викаха ЦСКА, а в “А” - Средец. Генерали ни бяха забранили да тренираме на стадиона. Ходихме на Панчарево, Герман... Където ни кажеха, там тренирахме. Взеха ни автобуса, дадоха ни една чавдарка. Трудни времена бяха. Не съм вярвал, че толкова време по-късно ще чуя думите - ЦСКА няма да го има. В последните 10 години се смениха три ръководства. И много малко от тях поглеждат към историята на ЦСКА. Оттам идват доста от проблемите. Президентите трябва да осигуряват финансите. Директорите обаче се нуждаят от сърце, за да работят за клуба. А това за съжаление не се случваше често. И така се стигна до миналото лято.
- Ще се спаси ли ЦСКА?
- ЦСКА вече се спаси! На трето място сме! Имаме претенции да атакуваме дори първото.
- Успех ли е третото място?
- При тези обстоятелства - естествено! То не бяха смени на треньори, на футболисти. Аз замествах в някои случаи млади колеги. Феновете виждаха, че това не е техният ЦСКА. Дразнят се от представянето, от класирането. Сега започват да припознават отбора като свой.
- Помните ли случай, в който Левски да не е вкарвал гол на ЦСКА почти 400 минути?
- Това е за статистиците. Не е най-важното сухата мрежа, а победите. Както беше миналата събота. ЦСКА спечели заслужено.
- Сега предстои дерби, в което ЦСКА ще е без много титуляри...
- Признавам, че сега предимството е на Левски заради този факт. Но имаме заместници! Това е шанс на останалите да докажат, че имат място в ЦСКА. Идва моментът, когато пилето ти кацва на рамото. Въпросът е кой ще го хване. Големите клубове в Европа имат два равностойни отбора. Това е нормално желание на всеки треньор. По-големият проблем на ЦСКА е, че в последните години не обръщаме внимание на кадрите ни. Факт е, че и нямаше добри условия където да се развиват. Сега Сашо Чакмаков прави много хубави неща с терените за децата. Така продължава делото на неговия баща Нако Чакмаков, който е първият играч на ЦСКА, вдигнал шампионската купа. Сашо е истински предан на клуба. Призовавам да има единомислие и яснота между ръководството на клуба и сдружението “ЦСКА завинаги”. Посоката е една.
- Кое е реалното място на ЦСКА в края на сезона?
- ЦСКА трябва да е в Европа. Имаме опитни футболисти, които знаят как да го постигнат.
- Акционер ли сте в ЦСКА?
- Имал съм две срещи с Александър Томов като председател на ветераните на ЦСКА. Още не сме уточнили колко акции ще получим и дали ще се определят според името и заслугите. Томов каза, че той ще преценява.
- Миналото лято бяхте учредител на клуба ЦСКА (Радомир), който трябваше да участва във “В” група. Защо се съгласихте?
- Аз нищо не съм правил. Аспарух Никодимов беше председател. Трябваше да има двама-трима други като мен и Стоян Йорданов. Целта беше да не изчезне името ЦСКА. Ако помните, коментираше се още сливане с Нефтохимик, отиване в Перник... Ние не знаехме нищо, не ни даваха информация, използваха името ни. Решенията се вземаха от “Титан”. Аз още имам сериозни разговори с двамата собственици на фирмата, но не се получават. Все отлагат. Близо две години имах договор ту за треньор, ту за селекционер, ту за президент. А ми дължат около 90 процента от възнагражденията. Не знам кой трябва да ги оправи. Няма яснота какво са платили “Титан”, какво трябва да плащат сегашните. Правилата в живота трябва да се спазват, а в ЦСКА много пъти не се прави. Миналата седмица се чух с хората от “Титан” по телефона, после не ми вдигат. Отивам на място, казват ми, че ги няма. Крият се. В крайна сметка ще си търся правата по друг начин, нали живеем в законова страна. Справедливо ли е хора като Стойчо Младенов, като мен, като други колеги да бъдат обиждани, че били алчни, след като си искат изработеното възнаграждение? Не сме ли доказали нашата преданост към ЦСКА? Дали сме толкова много за клуба. А като се замисля - и от двете последни ръководства на ЦСКА имам да получавам пари.
- Съгласен ли сте с факта, че мнозина, когато не са в ЦСКА, са против ЦСКА. Например Аспарух Никодимов и Георги Димитров не спират да критикуват...
- И други хора имат участие в тези критики. Карат ги да го правят. Никодимов е голямо име и като треньор, и като футболист. Той обижда дадени хора в клуба, но си е за негова сметка.
Пената: В България явно не ме искат вече, но ме канят в чужбина >>
- Вярвате ли, че Томов ще спаси ЦСКА с пускането на акциите за фенове?
- Дано да успее. Тук работата е на адвокатите. След като комисията по финансов контрол е позволила продажбата, значи нещата са изпипани. Още не може да се каже колко средства ще влязат от продажбата на акции. Хората трябва да повярват, че нещата са сериозни и истински. Подобен ход е нов за България. Дано да се получи. Феновете на ЦСКА многократно са доказвали верността и обичта си. Благодарение на привържениците си нашият клуб е толкова голям. Притеснявам се обаче дали ще издържим дълго време без сериозен спонсор. Томов имаше смелостта да поеме ЦСКА. Очевидно има и приятели, на които разчита. Сигурно прави и грешки, но продължава да търси финансиране. Не се отказва. Най-важното е да не остава сам. И други големи личности, които са от ЦСКА, трябва да откликнат и да му помогнат.
