След 7-годишно прекъсване халфът Александър Александров - Кривия се завърна в България. Футболист №1 на 1999 г. игра в пет различни клуба в Турция. Това лято Кривия подписа договор с Черно море. 32-годишният Александров даде интервю пред "7 дни спорт", след като получи разрешение от ръководството на новия си клуб.

- Сашо, как се озовахте в Черно море?
- Имах договор с Анкарагюджю до лятото и след като той изтече, реших да се прибера в България.

- Нямахте ли оферти от Турция?
- След 7 г. извън България вече бях взел твърдо решение да се върна. Желанието ми бе да съм по-близо до семейството си. Бях на крачка от отказване и сигурно щях да съм спрял с футбола, ако не бе офертата на Черно море.

- Нямаше ли да е твърде рано да се откажете на 32 г.?
- Говорих с мениджъра ми Лъчезар Танев и разбрах, че във Варна имат сериозни амбиции, а и аз съм човек, който си поставя високи цели. Затова реших да приема офертата на Черно море.

- За мнозина бе сигурно връщането ви във вашия роден клуб Марица.
- Имаше такъв вариант, но предпочетох възможността да помогна с каквото мога на Черно море, тъй като целите на този клуб са високи.

- За какъв срок подписахте?
- Договорът ми е за 1+1 години.

- След една седмица край морето какви са първите ви впечатления? - Не мога да бъда недоволен. Хората са амбициозни и сериозни, а това е нещо, което не остава незабелязано. Треньорът е бил в Португалия и виждам, че тук се работи професионално.

- Как намирате обстановката в България след 7 години?
- Има доста промени. За дълъг период бях извън страната и сега тепърва ще се запознавам с атмосферата и футбола в България.

- Едва ли условията, предложени ви от Черно море, са толкова добри, колкото бяха преди в Турция.
- За условия не искам да коментирам, но съм доволен от предложеното ми в Черно море. Отдавна съм осигурил семейството си за да мисля каквото и да е. Искам да поиграя и ако мога, да помогна с опита си на Черно море. В момента въобще не става въпрос за пари.

- Нямаше ли вариант да останете в Турция?
- Имах предложения - не само от Турция, но и от още две държави, но исках да се върна в България заради семейството си и сина ми, който направи 8 дни.

- По какъв начин гледате на футбола и каква е разликата между играта в България и Турция?
- По-спокоен съм. Така разсъждавам за футбола, но и за живота като цяло. За мнозина първенството в Турция е смешно, но аз не мога да се съглася с това. Смея да твърдя, че в южната ни съседка игрят много качествени футболисти, а и привличат добри чужденци за треньори. За съжаление последните години има отлив на български футболисти. Вратарят Здравков вероятно ще прекрати кариерата си, а Здравко Лазаров като мен реши да се прибере в България, за да е по-близо до семейството си.

- Къде ще живеете - в Пловдив или във Варна?
- Семейството ми ще е в Пловдив, аз във Варна, но аз след всеки мач ще се прибирам.

- Имате дете от дългогодишната си приятелка Миглена. А брак?
- Ние сме 17 г. заедно, но не бракът е най-важното. По-ценно е да се разбираме, а между нас това нещо го има.

- Имате ли турски паспорт?
- Това е глупост, която тиражираха ваши колеги. Нито съм имал, нито имам намерение да вадя такъв. Не съм човек, който си създава врагове. Едни ме мразят, други уважават. Такъв е животът.

- Какво ще правите след края на кариерата си?
- Същия въпрос ми зададе и мениджърът ми Лъчезар Танев, но все още не съм решил. Едва ли обаче ще стана треньор. Трудно ще е да се оправяш в съблекалнята с 24 характера, а аз не съм човек, който си върти задника наляво и надясно.

- Най-големият ви успех в Турция?
- Горд съм с всичко, което съм постигнал до момента. Със Здравко Лазаров и Коджаелиспор спечелих Купата на Турция, след като на финала бихме 4:0 Бешикташ. Не се срамувам от нищо и не съжалявам. Не всеки българин може да успее да играе в силен европейски отбор.

- Синът ви носи вашите имена. Искате ли да стане футболист?
- Няма да го насилвам за каквото и да е - с каквото той реши, с това ще се занимава.

- Поддържате ли връзка с някого от Левски, където играхте, преди да заминете за Турция?
- Не. По една или друга причина пътищата ни се разделиха, а и аз се откъснах от България. Разбира се, следя изявите на Левски в интернет и знам за постигнатото в европейските турнири.

- С кой номер ще играете в Черно море?
- С №30 - на тази дата се роди синът ми, а рожден ден има и Миглена. Аз съм вярващ, но не ме гони дълбоко суеверие.

- Харесва ли ви турската кухня?
- Аз свикнах с всичко - тяхната кухня много се доближава до българската. Единствено някои ястия ги правят по-люти. В Турция оставих и много приятели. Във всички отбори, в които съм играл, не съм имал проблеми с никого.

- Как ще се чувствате, когато ще трябва да играете срещу Левски?
- Не виждам какъв е проблемът. Аз съм професионалист и ще защитавам екипа на Черно море.

Георги Димитров, в-к „7 дни Спорт”