188-сантиметровият експлозивен плеймейкър на столичния Спартак МВР Людмил Хаджисотиров или по-известен на широката публика с прякора "Удо", е роден на 13 ноември 1980 година в град София. Началото на нa кариерта му започва от юношите младша възраст на ЦСКА, след което в "старшата" играе за Славия. Капитан на юношеския национален отбор за Европейското първенство във Варна през 1998 година, където се нарежда трети при реализаторите, докато четвърти тогава е най-силният български баскетболист в момента – Филип Виденов. Впоследствие Удо преминава и през младежката формация на националния тим.

През 1998 година Хаджисотиров заминава за САЩ, където първоначално е в подготвителното училище "Уинчиндън". Тимът на учебното заведение спечелва титлата в конференция "NIPSAC", след като на финала печели срещу MCI Academy, в който по това време играят бъдещите звезди от НБА – Карън Бътлър и Дермар Джонсън. В този двубой Удо нанизва 8 тройки и е забелязан от скаутите на отбора на Boston College, който се подвизава в NCAA Division I.

Така от 2000 година перспективният гард вече е част от Boston Eagles, където остава два сезона. През 2002-а се премества в отбора на Университета Мейн, който е в конференция "America East" на NCAA Division I. През 2004-а се дипломира с пълно отличие и впоследствие се завръща в България, където играе два сезона за Левски. От тази есен вече е част от тима на Спартак МВР.

Добрите игри на Удо водят до повиквателни и от националния отбор. Той играе в различни периоди, като първо е забелязан от Петко Маринов през 2001 година, а впоследствие и от Конастантин Папазов, който го включва в състава през 2002 година. Играчът е част и от разширеният състав на "трикольорите" преди последните успешни квалификации за Европейско първенство през лятото на 2004 година.

Удо е един от малкото българи, които по време на локаута през 1998-1999 година има възможността да играе заедно или срещу играчи като настоящия треньор номер 1 в НБА – Ейвъри Джонсън, Ник ван Ексъл, Отис Торп и Отела Харингтън. Познава лично легенда като Хакийм Олайджуон и не на последно място е имал щастието да бъде трениран от небезизвестния Джон Лукас.

През лятото на 1999 година Удо е включен в турнето на европейския "All Stars", с който участва на турнира "Big Time" в Лас Вегас заедно с настоящия плеймейкър на Сан Антонио Спърс - Тони Паркър.

Буквално дни преди паузата в българския шампионат Людмил Хаджисоптиров беше любезен да отговори на въпроси на репортер на Sportal.bg, но не само в качеството си на действащ спортист, но и на безспорен капацитет в сферата на баскетбола:

- Преди началото на сезона стана известно, че си имал оферти от германски клубове. Има ли някакво развитие по този въпрос?

- Засега съм в България и тъй като преди винаги като споделя някакъв подобен вид информация нещата не се получаваха за момента не искам да коментирам този въпрос.

- През есента вече “блестиш” с екипа на Спартак МВР, продължавайки силните си изяви от пролетния полусезон когато беше в Левски. Някой специалисти разглеждат това твое решение, като опит за поддържане на форма преди евентуалното ти заминаване в чужбина. С какво ще запомниш престоя си в тима на “полицаите”?

""- На първо място с това, че Ивайло Равуцов ми даде възможността да получа повече игрови минути. Тъй като през по-голямата част от миналия сезон бях контузен не можах да играя толкова много. Сега освен, че съм редовно на терена се подвизавам и на позицията, която искам, а именно като плеймейкър и поради този факт съм много доволен. От друга страна съм благодарен на Ивайло Равуцов, че ми дава повече свобода да показвам наистина уменията, които притежавам. До момента съм доволен от престоя си. Все пак Спартак МВР е един млад отбор, съставен от млади и перспективни играчи, които все още нямат опит, но се учат и си личи, че има прогрес. Много ми е неприятно когато в медиите се пише, че някой ни е "размазал" или "отнесъл". Трябва да се разбере, че това е тим изграден от качествени състезатели. В състав, като нашия, който се крепи едва ли не на аматьорски ентусиазъм имаме момчета набор 90, които тепърва ще израстват и междувпрочем показват много добра игра. Например в последния ни мач с Лукойл Академик загубихме с 30 точки разлика, но от спортно-техническа гледна точка играхме правилно и според възможностите ни.

- През настоящия шампионат Ивайло Равуцов дебютира като старши треньор начело на Спартак МВР. Наставникът на “полицаите” през миналия сезон  - Даниел Димитров от своя страна пое Дунав (Русе). Същевременно Любомир Минчев прави втория си сезон начело на Левски, а Георги Младенов се завърна на кормилото на тим от А1, но този път като наставник на Балкан (Ботевград). Какви са впечатленията ти от новата вълна български треньори?

- Те имат голяма амбиция, желание да се развиват и това е много важно. В този период, в който се намираме е от изключително значение да притежават нагласата да страват все по-добри с всеки изминал ден. Понастоящем това определено се забелязва и прави добро впечатление. Специално за Ивайло Равуцов мога да кажа, че е обещаващ треньор с много голям потенциал. Провеждаме много раздвижени и приятни занимания, а и всички момчета от отбора изпитват удоволствие от тренировъчния процес.

- По какво си приличат и различават в качеството си на състезатели преди години и сега, ръководейки отборите от пейката?

- Всички от тях бяха много добри и агресивни състезатели, които са се доказали и предполагам, че тази тяхна силна амбиция ще им помогне много и в треньорската професия. По-скоро техните профили ще наподобяват силните черти от характериоте им като баскетболисти, отколкото обратното. Единственото нещо, което според мен ще бъде по-различно е, че като играч може да губиш някой път нервите на терена, но като треньор е много по-различно и трябва да се контролираш по-добре. Хладнокръвното отношение към ситуациите на терена съчетано с амбицията им мисля, че ще ги води тепърва към успеха.

- През лятото на 2004 година, непосредствено след завръщането ти от САЩ, съществуваше опция да се присъединиш към шампиона Лукойл Академик. Това така или иначе не се случи, но в миналогодишните плейофи направи 5 чудесни мача с екипа на Левски именно срещу “студентите”. Бяхте на крачка от финал, а защо не и от шампионската титла. Чувстваш ли все още неудовлетворение от пропуснатия шанс?

""- Много хора тогава приеха нашия полуфинален плейоф с Лукойл Академик като истинския финал на първенството още повече, че серията между "студентите" и Черно море Интерком груп приключи с категоричното 3:0 победи за шампионите. Вече ми е отминало, но тогава си спомням, че ме беше много яд. Имахме шанс да спечелим третия мач в София, а до третата част на петия в Правец резултатът беше равен и там вече станаха някой промени, които за съжаление не се оказаха в наша полза.

- Ползотворни ли бяха според теб промените в българския баскетбол, на които бяхме свидетели през 2006 година и по-точно навлизането на сериозни фирми и компании като “Коен Груп”, "Вивател" и "Леденика и ММ" АД?

- Това действително са положителни промени и колкото повече спонсори и сериозни компании се намесят в българския баскетбол толкова по-добре. Нивото ще се вдигне и развитието на играта като цяло ще се подобри. Българските играчи печелят от това, защото сериозните компании могат да си позволят в отборите, които издържат, да привличат качествени чуждестранни попълнения. Така българите в тези тимове играейки с тях или срещу тях трупат доста опит. По отношение на ЦСКА не може да не се спомене, че клубът показва и добър пример за  мениджмънт и сериозна организация. При всички положения обаче  основният фактор е да има стабилно финансиране.

- Какво според теб не достигна на българския национален отбор да се поздрави с краен успех в квалификационната група за Евробаскет 2007 в Испания?

- Моето мнение, е че като че ли психически не се бяха играчите не се бяха настроили напълно за тези квалификации и изобщо към тазгодишния цикъл още повече, че като формат той бе променен. Не мисля, че причината е само една. По-скоро са няколко. Проблемът е комплексен и има хора, които водят този отбор не от скоро и трябва да направят съответните анализи и оценки.

- Допълнителният квалификационен турнир е след по-малко от година, но на практика ще се проведе 12 месеца след предишните квалификации. Това е доста дълъг период, за който все пак могат да се променят много неща. Има ли нужда от някаква радикална промяна или поредно подмладяване на състава, за да ни зарадва с класиране за най-големия баскетболен форум на Стария континент?

- Отборът беше подмладен, така че надали в това е причината. Според мен трябва по-солидна игра от гардовата линия и в защита. Все пак както казах има хора, които да анализират преставянето ни в евроквалификациите и да направят съответните подобрения.

- Ти си един от българските баскетболисти, които предпочетоха да се завърнат в България, след пребиваването си в NCAA Division I, независимо че имаше оферти от чуждестранни тимове. Какво те накара да предпочетеш българския шампионат?

- Честно казано така се стекоха обстоятелствата. Аз имах възможността и желанието да изляза в чужбина, но типично по български започнаха разни игрички и ми се наложи да остана. В крайна сметка "всяко зло за добро", както се казва. Иначе смятам, че всеки баскетболист има амбицията да  играе в чужбина, да се усъвършенства и да се представя на най-високо ниво. Въпреки всичко от всяка ситуация човек трябва да извлича възможно най-доброто или както казват в Америка "всяко едно нещо, което не те убива, те прави по-силен".

- В отделни моменти навеждало ли те е на мисълта, че това е крачка назад в твоята кариера?

""- В случай, че все пак бях излязъл по-рано в чужбина може би щеше да бъде по-добре, но това е положението и както вече казах от всяка ситуация трябва да се извлича максималното. Аз в момента съм доволен, че играя на позицията, която искам и на която играех в САЩ, трупайки опит.

- С какво допринесе за развитието на твоята кариера престоя в Boston Eagles?

- Честно казано това беше един много сериозен период за мен, защото чисто от баскетболна гледна точка конференцията Big East, в която играе Бостън е много силна. Оттам са излязли легендарни играчи за НБА, като Алън Айвърсън, Алонзо Морнинг и много други. Фактът, че имах възможността да играя срещу много силни, класни и атлетични играчи сам по себе си допринесе сериозно за моето развитие. Всеки ден на тренирвока излизах срещу Трой Бел, който е феноменален гард и беше избран в първия кръг на драфта. Мисля, че като цяло в Бостън натрупах добър опит, но най-важното е, че се научих да играя добре на позицията "плеймейкър" и то срещу много агресивен вид защита. Моите наблюдения са, че нито в НБА, нито в силните първенства в Европа се играе по такъв  начин в отбрана.От друга гледна точка самият Бостън Колидж е в Топ 20 по образователна програма в САЩ и в света и от тази гледна точка също бях много доволен.

- Всеки сезон отборите от NCAA Division I претърпяват сериозни промени. Независимо от това Колежанското първенство на САЩ продължава да се развива с бързи темпове и дори според проучванията в САЩ в отделни етапи от сезона е по-популярно и гледано дори от НБА. Какви са нововъведенията според теб в спортно-техническо и организационно отношение за периода, в който си в България?

- Наистина колежанският баскетбол в Америка е не може би, а направо по-популярен от НБА, особено по време на т.нар. “Match Madness”. Това е най-гледаното събитие дори от SuperBowl, което носи и най-много финансови приходи. Мисля, че като гледаемост отстъпва единствено на Олимпиадата, но при всички положения е по-гледано от НБА. Едно от привлекателните неща за американците, е че в Колежанската лига играчите са между 18-22 години. Те се раздават изцяло в абсолютно всеки мач, тъй като всичките са много талантливи и имат желание впоследствие да играят професионално, а тези които не успеят да направят достатъчно добра статистика поне да играят в Европа. Същевременно цари невероятен колективен дух. Както е известно няма плейофни серии и в “Match Madness” всеки може да победи петнадесетия и обратното. Стават големи въртележки, има залагания, абсолютно непредвидимо е, адреналина се вдига и е страшно атрактивно. Най-силните колежански конференции отговарят на най-високото ниво в Европа и доказателство за това, е че много състезатели например от конференция ACC, където играят Северна Каролина и Дюк, завършват Университет и отиват да играят в Евролигата. Впоследствие на Стария континент правят страхотни статистики и се представят много силно. Така че ниво е много високо.

- Навлизането на доста европейски баскетболисти в НБА, направо от клубове от Стария континент, до голяма степен нарушава традиционното статукво на тясна интеграция между NCAA и НБА. Липсата на таланти от ранга на набор 2003 и легендарните Меджик, Лари Бърд, Джордан, Баркли и др. ли е причина за този процес или проблемът е някъде другаде?

- Мисля, че наистина имаше известни сътресения в системата. Все повече европейци започваха да пристигат в Лигата, защото разликите започнаха да се топят. Истината е, че много от европейските и в частност от държавите от бивша Югославия, добиваха информация именно от американски специалисти. Ползваха и я адаптираха много добре в Европа. Много американци попаднаха в европейските първенства, така че покрай тях местните състезатели осъзнаха важността да бъдеш по-здрав физически и да играеш комплексен баскетбол. Така се появи едно много силно поколение играчи от европейския континент, което съвпадна като време и с излъчването на повече мачове от НБА след Олимпиадата в Барселона през 1992 година. Именно това поколение впоследствие навлезе в НБА и се представи на високо ниво. То привнесе към Асоциацията своя по-различен и интересен стил на игра. Интересното е, че последните години белите американци в НБА намаляват драстично, а европейците са по-атлетични от тях. В Лигата вече преобладават само тъмнокожи баскетболисти и чужденци. Причина за това е и факта, че те са задоволени във финансово отношение и не са толкова гладни за успех. От своя страна по-голямата част от тъмнокожите баскетболисти идват от гетата и са изключително амбицирани, а чужденците, които идват най-вече от Източна Европа са сериозно мотивирани да успеят. Просто се получава естествена селекция и най-добрите попадат там. Това обаче беше част и от политиката на Комисаря Дейвид Стърн. Все пак НБА е една корпорация, която носи много пари и стремежът е пазарът да бъде разширен максимално в световен мащаб.

- НБА вече предприе сериозни мерки по отношение наплива на млади и неопитни баскетболисти в Лигата направо от гимназиите, което пренебрегваше цяла една институция в американския баскетбол като NCAA. Виждаш ли вече ефект от решенията на ръководството на НБА в това отношение?

- Мисля, че новото правило е едно от най-добрите неща, които бяха измислени през последните години. Някои от баскетболистите, които влизаха от гимназиите в НБА през годините бяха изключително добри попълнения като Леброн Джеймс, Коби Брайънт, Кевин Гарнет и Амаре Студамайър. Те успяха да се озоват набързо в НБА и по-късно да доминират. Болшинството от тях обаче определено не бяха готови. Мое лично мнение е, че следването в Колеж поне за две години, както сега гласят новите правила, ще има много положителен ефект. В друг случай тези играчи ще бъдат на училищно ниво, т.е. няма да са научили много от фундаментите в баскетбола. Минавайки през Университетите те ще имат възможността да получат тези основни знания, които имаха играчи като Джордан и Меджик Джонсън, Лари Бърд. Това да играеш в една по-колективна система, както е в университетските отбори ще им даде много. Заедно с това и самият начин на живот, дисциплината, която се налага, лекциите и като цяло учението, което наистина на някои от спортистите помага значително.

- Как гледаш на започналата преди години и намираща се в разгара си “интернационализация” на НБА?

- В НБА има уникални баскетболисти не само от Европа, но и от Азия, Африка и Латинска Америка. Това са различни стилове на баскетбол, но всички чуждестранни играчи в НБА са много талантливи и внасят интересни аспекти. В комбинация с тази политика на Дейвид Стърн и ръководството на НБА за глобализация и разширяване сегмента на пазара във всички континенти и мисля, че се получиха много интересни неща. Играта в НБА определено стан е по-интересна. Чужденците внасят понякога и повече интелект. Американците се чудят как белокож играч като Джинобили може да пробива, да скочи и да забие през центровете. Това е нещо, което не е характерно и типично за тях. Така че се получи много добър "микс" и това е добре за бъдещето на НБА.

- До какво според теб ще доведат контактите между Евролигата и НБА, които бяха особено засилени през последната година?

""- Засилването на контактите беше една много положителна стъпка. Евролигата е станала занчително по-интересна. В отборите, участващи в най-силния европейски баскетболен турнир е пълно с американци, които имат дългогодишен и ползотворен стаж в НБА. Явно им се предлагат много пари, а им харесва и начина на живот. От самите контакти Европа печели повече, защото от американска страна им се предоставя много информация именно от родината на баскетбола. Европейците са прагматици, добре анализират нещата и извличат максимума от тях. Също така тази година бяхме свидетели на много интересни сблъсъци по време на NBA Europe Live Tour между отбори от Лигата и Европа. Филаделфия 76 загуби от Винтертур Барселона, а ЦСКА (Москва) победи Лос Анджелис Клипърс. От друга страна Филаделфия, който е най-слабият отбор в Атлантическата дивизия на Източната конференция, която пък е и най-слабата в НБА, победи на финала на четиристранния турнир в Кьолн еврошампиона с 25 точки разлика. Така че хората не трябва да се заблуждават. Колкото и да се е доближил европейския до американския баскетбол, ясно е, че най-силните тимове от НБА ще смажат най-добре представящите се европейски отбори.

- Една от идеите е за създаване на отделна “европейска” конференция, първоначално от 5 или 10 отбора, която да допълни сегашните Източна и Западна в НБА. Обективно ли е изобщо мнението на редица специалисти, споделено наскоро и от Комисаря на НБА Дейвид Стърн, за присъединяването на тимове от европейския континент към Лигата?

- Следил съм информацията по този въпрос и си мисля, че е възможно да се стане, но Дейвид Стърн заяви, че много детайли предстоят да бъдат уточнени. На първо място в Европа има само една зала, която отговаря на изискванията на НБА. Той иска залите да бъдат с капацитет минимум 20 000 души плюс изпълнението на множество допълнителни критерии. Въпросът с разстоянията също трябва много внимателно да се проучи. Вярно е, че пътувайки от Маями за Сиатъл, като времетраене, разстоянието е колкото от Лондон до Бостън или Ню Йорк, но все пак това ще е проблем. Няма да е толкова лесно, но с повече желание и упоритост този проект ще бъде реализиран.

- Допреди няколко години сравненията относно баскетбола в НБА и Европа се обуславяше със сентенцията, че играта на Стария континент наподобява тази в НБА, но от средата на 90-те години на миналия век когато агресивната защита и рационалния стил често лишаваше феновете от необходимата доза атракция (по-точно двата тежки, най-вече за имиджа на Лигата, периоди след напускането на Майкъл Джордан). През последните два сезона в Евролигата обаче наблюдаваме  двубои със сериозен заряд. Може ли да твърдим, че нивото на играта в САЩ и Европа е почти изравнено?

- Много хора в Европа, които защитават европейския баскетбол твърдят, че той става много интересен.  Причината Евролигата да се превръща в толкова зрелищен турнир е, че баскетболистите там гледат максимално да се приспособят към начина на игра, който е характерен за НБА. Дори най-силното първенство в Европа – испанската Liga ACB е може би най-близката, като стил на игра спрямо НБА. С изолация 1:1, с добра колективна игра и силни зонови защити.

- Според теб необходимо ли е в Европа да се появи суперзвезда от ранга на Алън Айвърсън, Коби Брайънт, Кармело Антъни или Дуейн Уейд (по-рано през годините Джордан), за да успее Евролигата да се развива с по-бързи темпове. Т.е. да бъде максимално успешно използвана бизнес и маркетинг стратегията на НБА от края на 80-те и 90-те години на миналия век, която превърна Лигата в не само най-популярния, но и най-силния шампионат на планетата?

- Използването на тази концепция винаги би било в плюс за популяризирането на всякакъв вид спорт. Просто в Америка баскетболът е доста по-популярен и точно тази маркетингова стратегия е много по-добре развита, отколкото в момента в Евролигата. Самият турнир обаче през тази година регистрира много по-голям прогрес, популяризира се далеч повече и става много интересен. Една от главните причини е присъствието на качествени американски баскетболисти. Другото любопитен факт е, че част от поколението европейски баскетболисти, което играеше преди 4-5 години в НБА и изкара първите си т.нар. тригодишни договори се завърна в Европа. Такива примери са Зоран Планинич от ТАУ Керамика, Иржи Уелш (Уникаха Малага) и Марио Касун, който в момента е център на Винтертур Барселона. Те изпълняваха помощна роля в НБА като резерви, но натрупаха опит и съм сигурен, че ще допринесат за популяризацията и вдигане нивото на игра в Евролигата.

- Откакто Филип Виденов премина в Реал (Мадрид), а и сега когато прави много силни мачове за Каха Сан Фернандо, като че ли всички започнахме да мечтаем вече за българин в драфта. Доколко е реална такава възможност в близко бъдеще?

- Имайки предвид глобализацията мисля, че има възможност и наистина в момента Филип има голям шанс за драфта, играейки в най-силната Лига в Европа. Въпросът е да има картбланш в отбора и да му дават повече свобода на действие. Също така да прави добра статистика, да играе добре, защото на мачовете в Liga ACB играчите биват перманентно наблюдавани от скаути. Дано да е жив и здрав и да може да играе на високо ниво още 2-3 сезона и ако има късмет, без който така или иначе не може, защо пък да не се появи в НБА. Дано естествено и други български играчи да имат тази възможност.

- Евентуална поява в НБА е мечта за всеки един баскетболист, особено за тези, които са минали през NCAA. Виждаш ли се в по-нататъшен етап от своята кариера сред професионалистите в САЩ?

""- В момента не мисля за такъв вариант и ми се струва доста далечно като опция. За мен е важно да играя, да се чувствам добре и да съм здрав. Оттам нататък всичко е възможно. Важното е нещата да се развиват стъпка по стъпка.

- Ти си един от малкото българи, които е имал възможност да играе срещу ядрото на настоящия световен шампион – Испания. На европейското първенство за юноши през 1998 година във Варна, заедно с националния тим на България, се изправяш срещу настоящите суперзвезди в глобален мащаб – По Гасол, Хуан Карлос Наваро, Карлос Кабесас, Фелипе Рейес, Хосе Калдерон, Антонио Буено. Какво е впечатлението ти от демонстрирания от испанците баскетбол на последното Световно първенство в Япония?

- Относно представянето им на Световното първенство те наистина бяха запазили ядрото си с двама по-опитни играчи и двама по-млади – Руди Фернандес от Ховентут и Серхио Родригес, който след това премина в Портланд Трейл Блейзърс, а миналата година беше в Естудиантес. За всичките тези години си личи, че са натрупали много опит. След като станаха европейски шампиони през 1998 година те вдигнаха и световната титла за младежи през 1999-а. Когато играхме с испанците във Варна през 1998 година аз лично пазех и Наваро и Раул Лопес, който сега не е в националния отбор, но играе в Реал (Мадрид). Още тогава ми направи впечатление, че играят много професионално и интелигентно. Отделно от това през тази година, когато бях на камп в Германия говорих с един испански скаут, който ми разказа, че този отбор е следвал специална система на обучение и тренинг. На 14 години момчетата от тази формация са пуснати да играят в най-ниската дивизия на испанския шампионат, следващата вече са в трета и за въпросното европейско първенство вече са били пред влизане в Liga ACB. Просто са следвали тази система и резулатите са налице.

- Тимът на Пепу Ернандес спечели, според редица баскетболни капацитети по безапелационен начин световната титла, но все пак в елиминациите се размина с фаворита САЩ. Как според теб щеше да завърши един такъв евентуален сблъсък?

- Мисля, че американският тим щеше да има голям шанс да спечели. Интересното при испанците е, че те играят нещо средно между европейки и американски баскетбол, което освен, че е атрактивно, е и допълнено от сериозна доза атлетизъм. Освен всичко друго играят търпеливо и интелигентно и са много добър пример за европейския и световен баскетбол.

- Какво не достигна на настоящата селекция на Майк Кшижевски и Джери Коланджело, за да успее САЩ да си тръгне със златото от “страната на изгряващото слънце”?

""- Изглежда за момента тази подготовка не им е била достатъчна. Фак е и, че на това Световно голяма част от играчите бяха доста млади и мисля, че ако запазят същия отбор и добавят суперзвезди като Коби Брайънт, Пол Пиърс и Амаре Студамайър ще станат олимпийски шампиони на Игрите в Пекин. В случай, че играят с най-добрите си баскетболисти със сигурност ще вземат златото. Там обаче проблемът е, че звездите на американския тим са презадоволени във финансово отношение, нямат мотивация и искат да си починат през лятото. Не трябва все пак да забравяме, че в САЩ Световното първенство е доста непопулярно като надпревара и дори по-голямата част от феновете не е интересуват, че се провежда. За американците най-голямото международно спортно събитие е Олимпиадата и затова третото място в Атина беше голямо разочарование.

- Освен като баскетболист се изявяваш и в едно друго амплоа, а именно на гост – коментатор. Имаш ли намерение след края на своята кариера да се развиваш в сферата на спортната журналистика?

- Доста ми е интересно, имайки предвид, че в Бостън започнах да следвам първо "Политически науки", след което се прехвърлих "Журналистика, масмедии и комуникации". Постепенно ми допадна. Тези неща бяха доста непредвидени с коментарите, но е забавно, така че един ден по-нататък защо пък да не съм ангажиран и по-сериозно в тази сфера.

- Краят на всяка една година е и време за равносметка на изминалия период. С какво ще запомниш в личен и професионален план отминаващата 2006 година и какво си пожелаваш за наближаващата 2007-а?

- През 2006 година осъзнах колко важно нещо е здравето. Когато съм здрав останалите неща се  нареждат, доколкото зависи от мен. За периода, в който нямах здравословни проблеми, съм доволен от годината, а за 2007-а си пожелавам най-вече здраве и късмет.

РАЧО КОЛЕВ