Георги Младенов официално сложи край на спортната си кариера. Със сълзи на очи той напусна терена 12 секунди преди края на приятелската среща между Левски и шесткратния европейски клубен шампион Панатинайкос играна в "Арена Армеец' пред близо 8 000 зрители.
След срещата Георги Младенов заяви: "Един човек ми липсваше днес визуално, но аз знам, че е с мен. Това е баща ми. Това щеше да бъде най-голямата награда за него. Но ме гледа отгоре и ми дава съвети, сила и помощ. Усетих безкрайната любов на феновете, пред всички тях дълбок поклон. Уважиха моя бенефис. Тази вечер е незабравима за мен, аз така го усещам. Не успях да забия, но го направи моя син. Сериалът продължава и дано да е дълъг. Искам да забия, но съдиите не ми позволиха, свирят ми разни неща. Шегувам се, разбира се. Виждате на какво ниво е европейският шампион и каквото и да кажа за него ще е много слабо. Добрият играч не се посочва. Той сам показва, че е този. Отборът сам си го избира и почва да му вярва, да ходи след него и винаги, когато има тежка ситуация, му дават на него да вади горещите кестени от огъня. Така, че не може да посочиш и да кажеш - ето този е лидерът. Отборът сам си избира лидер, който да го води".
Треньорът на баскетболния Левски Константин Папазов сподели: "За толкова години трябваше да го заразя и Георги Младенов да се разплаче. България имаше нужда от този мач. Мисля, че ние успяхме да доведем Панатинайкос, успяхме да съберем най-добрите баскетболисти на Европа с най-голяма звезда на българския баскетбол. Благодаря на всички тези, които дойдоха в залата и бяха част от този спектакъл. те са истинските герои на този ден. Аз съм щастлив, че ние успяхме, естествено с уникалната помощ на Панатинайкос, този мега отбор с мега треньор, да се съберем в тази зала, която е уникална за България. Безкрайно много благодаря на министър Свилен Нейков, той бе сред хората, които дадоха възможност този мач да се случи и да излезе максимално евтино за БК Левски. Искам да благодаря на спонсорите, които вече вярват, че не са сбъркали. Благодаря на Желко Обрадович, че дойде".
