04:32 ч. 31.05.2007
Баскетболист №1 на България за 2006 г. Филип Виденов иска да забрави какво се случи с него и отбора на Севиля в ACB. Гардът гледа към квалификациите и вярва, че шанс има. Вярва и в себе си. Ако би могъл да избира, щеше да вземе въображението на Майкъл Джордън, дрибъла и бързината на Алън Айверсън, стрелбата на Рей Алън и инстинкта за борба на Денис Родмън. Защо ли? За да покори Европа.
- Как върви ваканцията ти?
- Благодаря, добре. След сезона в Испания с жена ми останахме там няколко дни на море. Сега съм в Русе, почивам. Започнах по малко да играя.
- Как си със здравето? Испанците дълго повтаряха, че имаш дискова херния...
- Абсолютна лъжа! Много пъти се карах с хората в клуба кой дава тази невярна информация и защо. Имам защипан нерв под кръста, но вече съм по-добре. Ходих два пъти при чакръкчия.
- Защо сезонът бе такова разочарование?
- Нямам обяснение. Отначало всичко бе наред. После започнаха задкулисни игрички. Не се оправдавам. Такъв съм, че винаги търся вината първо в себе си. Опитах да се нагодя, но към края всичко излезе от контрол. На полусезона бяхме шести, можехме и да сме четвърти. В крайна сметка, завършихме 12-и. Изолираха ме. Не ми подаваха. Започна смяна на играчи и треньори. Радвам се, че всичко приключи.
- Казваш, че за да останеш в Севиля, първо държиш да видиш какви промени ще бъдат извършени. Би ли конкретизирал?
- На първо място желая да науча кой ще е треньор и какво ще е отношението му към мен. Може и да е егоистично, но държа да съм наясно и с гардовете, от тях зависи моята игра. И ако не ми подават, страдам аз. Шефовете имаха петнайсет дни да ме уведомят за намеренията си. Съобщено ми бе, че ме харесват, че искат да ме задържат. Сега разполагам с месец, в който, ако излезе по-добра оферта, мога да приема. Или да ги уведомя, че продължавам в Севиля. Би ме изкушило само предложение от силен клуб, който участва в евротурнири. Още сезон в Испания ще бъде добре финансово за семейството ми. Със съпругата ми чакаме детенце, а вече познаваме града. Би било по-лесно да не сменяме обстановката.
- Съжаляваш ли, че не пое в друга посока миналото лято?
- И да, и не. На моменти мислех, че си губя времето, но ако бях отишъл другаде не се знаеше дали щях да съм по-щастлив. Натрупах голям опит, играх в най-силната лига в Европа. Всеки мач тичаш и се бориш от единия, до другия край, защото знаеш, че миг невнимание и можеш да загубиш дори от последния.
- Кой бе най-важният урок, който научи в Испания?
- Че трябва, когато съм контузен, да спра и да си поема глътка въздух. Мен ме болеше, а аз стисках зъби. Това усложни контузията.
- Настина ли вярваш, че мисията на националния отбор не е обречена кауза?
- Не бива да ни отписвате. Мотивиран съм жестоко. За миналото лято не искам да се сещам. Срам ме е, изложихме се. Отборите не са непобедими. Стига да си върнем желанието и вярата от предишните квалификации и европейското.
ВЛАДИ ЛАЗАРОВА, "Тема спорт"
