След като селекционерът на американския национален отбор по баскетбол Майк Кшижевски определи тримата капитани на тима за започващото утре Световно първенство в Япония, феновете на баскетбола по света вече очакват с нетърпение да станат свидетели на реванша на наричания преди години "Дрийм тийм". В общи линии специалистите в сферата на баскетбола определят опита на селекцията на САЩ, да се завърне на световния трон в този спорт, като водещата интрига по терените в страната на изгряващото слънце в следващите две седмици.

В петте си приятелски мача по време на подготовката за шампионата американците побеждаваха средно с по 34 точки на мач. Тимът на Кшижевски вече изглежда като абсолютен фаворит за спечелването на титлата. Това до голяма степен се дължи на добре сработения състав и най-вече на факта, че отборът ще бъде воден от трима безкрайно амбициозни и мотивирани състезатели, като Дуейн Уейд, Леброн Джеймс и Кармело Антъни. През последния месец именно около посочените три имена
треньорът Кшижевски сглоби наистина боеспособен и равностоен отбор. Факт, който не е изненадващ на фона на дългогодишната кариера на специалиста и работата му в Университета "Дюк".

""Този американски тим определено е по-различен от последните два, чийто изяви бяха окачествени като провал. През 2002 година Джордж Карл имаше проблеми освен всичко друго, но и с дисциплината сред своите състезатели. Съвсем естествено за този развой на събитията съществуваха съвсем обективни причини. На първо място това бе домакинството на Световното първенство, което повдигна допълнително самочувствието на някой от звездите от НБА. Усещането за непобедимост така и не напусна момчетата на Джордж Карл. От друга страна обаче способностите на наставника отново го подведоха и той така и не успя да запази добрата атмосфера в
тима. Всъщност провала на Карл бе повлиян и от факта, че до печалното за САЩ Световно през 2002-а отборът бе събиран с цел да бъде по-скоро атракция за феновете със своята непобедимост и впечатляващи изпълнения.

От друга страна възникна проблемът с авторитета на треньора Карл, който има проблеми да подчини по-експлозивни играчи на тактическата дисциплина още от времената когато водеше Сиатъл Суперсоникс. Тогава в редиците на "Свръхзвуковите" се подвизаваха шоумени като Шон Кемп и Гари Пейтън. Всъщност доказателство за неубедителността на треньора е и последният случай с пререканията на Карл с баскетболиста на водения от него Денвър Нъгетс – Кениън Мартин.

""На 15 август 2004 година САЩ получи звучен шамар още в началото на олимпийската си кампания, след като скромният тим на Пуерто Рико смаза състава на Лари Браун с 92:73. Независимо, че впоследствие американците се съвзеха и стигнаха полуфинала, те така и не успяха да се окичат със златото. Поредният "Дрийм тийм" беше спрян от "Ману Джинобили и компания" след драматичен сблъсък завършил 89:81 полза на
отбора от Латинска Америка.

След 2002 година причината за неуспехите на САЩ бе търсена в селекцията на тима, която бе определяна по-скоро хаотична, имайки предвид липсата на редица класни играчи от НБА, с кояито да бъде попълнена. Друг аргумент бяха извършваните експериментите с тима. През 2004 година той бе сплав от доста опитни баскетболисти като Алън Айвърсън и Тим Дънкан и младоци като Леброн Джеймс, Амаре
Студамайър, Дуейн Уейд и Кармело Антъни. Американците обаче далеч не изглеждаха като стабилен отбор, а индивидуализма на играчи като Айвърсън и Марбъри рязко контрастираше с налагания от Лари Браун колективен баскетбол.

През последните 4 години обаче ситуацията се промени драстично, което доведе до сериозни промени и в стратегията на USA Basketball по отношение окомплектоването и подготовката на националния тим.

""До голяма степен това се дължи на провежданата от ръководството на НБА политика на интернационализация на Лигата, която позволява на редица национали на държави от Европа, Латинска Америка и Азия да заиграят сред професионалистите в САЩ. Така от няколко години Германия вече има своята суперзвезда в лицето на Дирк Новицки (Далас Маверикс), Китай своя Яо Минг (Хюстън Рокетс), Аржентина – Ману Джинобили (Сан Антонио Спърс), Испания – По Гасол (Мемфис Гризлис), а Франция – Тони Паркър
(Сан Антонио Спърс) и направилият зашеметяващ сезон във Финикс Сънс Борис Диау. Естествено налагането на играчите без американски паспорти в НБА създаде предпоставка за изграждането на мощни национални отбори, каквото формирование представляваше Югославия през 2002 година и Аржентина през 2004 година. Това, което обаче ясно отличаваше американците от техните колеги от Европа и Латинска Америка беше сплотеността и волята за победа, която демонстрираха тези отбори в
рамките на големи форуми. В годините, в които те бяха на върха лидери като Ману Джинобили и Предраг Стоякович никога не са демонстрирали присъщата самоувереност, която до голяма степен движеше играта на иначе прекрасни баскетболисти Алън Айвърсън, Стефон Марбъри или Винс Картър.

В действителност на американците липсваше сработеност, координация, но в определени случай, като че ли и желание да се докажат на всяка цена с националния екип. При европейските отбори обаче честта да играеш за собствената си страна не се поставя под съмнение.

""Ръководството на американската баскетболна федерация в лицето на Джери Коланджело разреши проблема с мобилизацията и отборния дух, залагайки на няколко добре познати имена, които до миналата година бяха определяни единствено като едни от най-качествените играчи в НБА. Това са момчетата от небезизвестния драфт от юни 2003 година - Леброн Джеймс, Дуейн Уейд и Кармело Антъни. Като прибавим към тях таланта на Дуайт Хауърд, стабилния Елтън Бренд, експлозивния Крис Бош, опитния Кърк Хайнрих и амбицията на младоците Крис Пол и Шейн Батиър като че ли
Кшижевски и Коланджело са на път да влязат в историята с изграждането на балансиран отбор, който да върне титлата в САЩ.

Оптимизмът за бъдещото представяне на САЩ се подсилва от жадните за успехи лидери на тима. Наистина през последния сезон Дуейн Уейд спечели титлата на НБА с Маями Хийт и стана MVP на финалите, но това не означава, че с това ще приключат успехите му като баскетболист. Дори напротив. Неговото израстване през последните две години дава заявка, че "Светкавицата" тепърва започва своята славна кариера, в която със сигурност една от основните цели е световната титла.

При Леброн Джеймс нещата са още по-сериозни. През последния шампионат "Крал Джеймс" се наложи като абсолютен лидер на Кливланд Кавалиърс, но на тима малко не му достигна да играе финал на Източната конференция, след като отстъпи на Детройт Пистънс с 3:4 победи. За последните 4 сезона обаче Леброн израстна неимоверно. Играчът на "Кавалерите" подобри значително физическите си показатели, играта си в защита и най-важното се превърна в един от топреализаторите в Лигата. В изблик на спортна злоба, от насъбралата се горчивина след загубата от Детройт на полуфинала на Изток, Леброн бе категоричен: "Следващата година ще станем шампиони!" Абсолютно сигурно е, че волята за победа, с която Джеймс ще поведе
отбора ще бъде от ключово значение за неговите успехи на това Световно.

В случая с Кармело шампионата в Япония се явява крачка към излизане от
посредствеността, в която се превърна играта на Денвър през миналия сезон. "Златните буци" бяха изхвърлени още в първия кръг на плейофите от Лос Анджелис Клипърс, след като цял сезон не показаха така желаното от феновете и треньора Джордж Карл постоянство. В този смисъл Антъни се отличаваше с желанието си за изява и неизменно демонстрираното от него удоволствие от играта. Последното определено ще бъде необходимо, за да могат зрителите в залите в Япония и пред телевизионния екран наистина да се припомнят най-добрите години на Дрийм тийм.

Триото на САЩ определено има за какво да си връща. На първо място обаче за изпуснатия шанс от 2004-а в Атина. Там американците се препънаха още на старта от Пуерто Рико и по ирония на съдбата момчетата на Кшижевски ще трябва да се сблъскат отново в първия си свубой на японска земя със своя добър познайник. Дали отново ще настъпи часът на Дрийм тийм?

РАЧО КОЛЕВ

снимки: AP, Reuters