След края на неуспешната за България квалификационна кампания за Евробаскет 2015 близнаците Калоян и Деян Иванови изпълниха обещанието си говориха на дълго и широко за отношенията в отбора и причините да не се класираме. Вижте ексклузивното им интервю за bTV:
Защо не успяхме да се класираме на европейското първенство по баскетбол през 2015 година?
Калоян: Не можахме да се класираме, защото аз лично смятам, че Естония заслужаваше повече от нас да се класира за тези финали. Казвам го с оглед на желанието, настроението, седемте хиляди човека, които успяха да докарат в залата си. Само в това ни превъзхождаха.
Деян: Нищо по-различно няма какво да кажа, по същия начин ги виждам нещата. Изключителна атмосфера имаше в залата, страхотно шоу, което им даде на тях предимство в първата час, в която мачът свърши. Във всяка следваща част побеждавахме, но не с достатъчно точки.
В кого трябва да потърсим вината за неуспеха?
Калоян: Изцяло в нас трябва да търсим вината. Не може да обвиняваме странични фактори, които не са в отбора. Ние сме си виновни – играчите, треньорите, ръководството. Не може да се обвинява някой, който е извън отбора, въпреки скандалите, които имаше по това време, които повлияха, но не е това причината.
Деян: За мен вината за това, че не се класирахме може да се сведе само до един мач – този в Естония. Донякъде и мачът с Естония в България, но не можем да търсим вина в някакви отношения, скандали, както в България сме свикнали. Според мен, тези квалификации бяха най-баскетболно решените от доста време насам.
Каква беше атмосферата в отбора по време на тези квалификации, защото доста неща се изписаха и доста спекулации имаше?
Калоян: За мен, аз го казах вече, че беше една от най-добрите работни атмосфери, които сме имали до сега. Не е имало напрежение от страна на треньорите, което до сега винаги е било проблем, винаги е имало огромно напрежение от треньорите и играчите се разделяха на групи. Тази година обаче е една от гоните, в които отборът беше най-сплотен. Много хора ще кажат, че това са само наши приказки, затова е хубаво да се говори и с треньора и с другите момчета, но до сега не съм чул нито едно друго мнение от никой.
Деян: Който е бил близо до отбора, никой не казал, че има някакви проблеми. Даже ние сме били повече пъти заедно извън терена, отколкото на терена на тренировки и то целият отбор, което е много важно. Не двама човека навън, трима в хотела, четирима в тях. Бяхме всички навън заедно и се създаде един много добър колектив, всеки имаше желание да помогне на другия. С целия си опит, който имам от клубните си отбори из цяла Европа, мога да кажа, че много рядко може да се получи такава добра атмосфера, каквато имахме тази година в националния отбор.
На какво тогава отдавате всички тези информации и спекулации, които се появиха в хода на квалификациите?
Деян: То това е редовният номер на някои недоброжелатели, но това са неграмотни хора, на които им е по-лесно да вдигнат някакъв скандал, за да си вдигнат рейтинга, по-лесно им е да говорят за скандали, отколкото за спортно-техническите неща. Като не разбираш един спорт, не можеш да го обясниш спортно-технически и ти е по-лесно да говориш глупости. Това е безумно, което се говори, че има скандали. Не мога да си обясня защо некласирането на световно, европейско или каквото и да е първенство, трябва да бъде обяснено само със скандали. Ние не сме някаква световна или европейска сила в нито един спорт, освен волейбола. Колективен спорт. Чисто баскетболно беше нашето некласиране. Безумно е да се говори, че има скандал, обаче явно така е тук в България – скандал ако има е голям кеф.
Взехте решение да се откажете от националния отбор. Защо?
Калоян: Покрай нас се натрупаха доста негативи за националния отбор, за спорта с тези скандали. Обвиняваха ни за почти всичко, ако не е и за всичко случващо се в спорта. Негативното, разбира се. Че хората не искали да идват да гледат мачове заради нас, едва ли не... Най-логично е да се откажем от националния отбор, че да се напълнят пак залите, да стане гледан спорт баскетбола, да станем европейски шампиони, щом в нас се крие толкова проблемът. След това вече има и доста млади момчета, които трябва да започнат да влизат в националния отбор, да се завърти колелото, да се промени нещо.
Деян: Аз искам да играя за България. Искам като си идвам да виждам, че хората са щастливи. Имам желание да играя за България, но хората отстрани казват, че не се раздаваме, че пречим на отбора. Логичното е да го напуснем.
С какво, според вас, провокирате този негативизъм?
Деян: Има логично обяснение, просто няма смисъл да го говорим по телевизията. Намесват се хора, на които сме им го казвали. Лоши хора.
Калоян: Тенденциозно опитвайки се да пречиш на някой само защото ти не го харесваш, на лична основа, това означава, че ценностната система на тези хора е развалена. По този начин пречиш на цял един спорт, на всички около тях.
Деян: И това не са неща, които са спортно-технически, защото качествата ни не можеш да ги оспорваш, няма как. Ако беше така, аз и той нямаше да сме навън, да имаме успехите, които имаме. Влиза се вече в семейство, кой какъв бил, как ходел, как се обличал, с какви коли ходил.
Нужно ли е да се влияете от нападките в медиите?
Деян: Аз мога да понеса всякакви критики. Свършваме с националния отбор и си отиваме в Италия и Испания, където цяла година няма никакви критики срещу нас. Ако има, те са спортно-технически – слабо играеш, не можеш да вкарваш... Никъде няма такъв негативизъм и такава злоба, каквато има тук. Но ние не се отказваме, защото сме сърдити на медиите. Над това сме, но медията е тази, която пълни залите. Ако една или няколко медии обясняват, че ние сме такива, такива и такива, фенът си казва „Аз няма да си дам двата лева, за да ги гледам тези простаци”. А пред празна зала няма никакъв смисъл да се играе какъвто и да е спорт. Защото става една аматьорщина.
Трудно ли беше решението да се откажете от националния отбор?
Калоян: Не беше лесно, но си дойде само. Не е било много спонтанно. Дойде обаче заради този последния месец и всички тези негативи.
Деян: Ние още от миналата година сме си го говорили. Но още преди това бяхме коментирали с Тити Папазов, че искаме да дойде, да се класираме за европейското и да се откажем. Нямаше да отидем да играем там, искахме да дадем трамплин на млади играчи, но не се получи.
Окончателно ли е затворена вратата за националния отбор или може да се върнете?
Деян: Аз смятам, че е окончателно.
Калоян: Окончателно е. Ние преди една седмица го обявихме това решение, не знам кой може да ни върне. Питаха ме при какви условия бихме се върнали, дали треньорът е проблем... Не, не е треньорът, не е отборът, чисто човешки е проблемът. Никога не сме поставяли условия, за да играем в националния отбор.
