Няма тема в българската история, която да е разглеждана толкова всеобхватно, пълно и емоционално, както въпроса за българското национално обединение след Берлинския договор.
Българите възстановяват своята държавност след Руско-турската война (1877-1878 г.) и последвалия Берлински договор, но под диктата на Великите сили биват задължени да изживеят и първото си разочарование, официално регламентирано от решенията на Берлинския конгрес (1878 г.).
Териториите, населявани с компактна маса българско население, са разпокъсани на автономно трибутарно Княжество България, автономна провинция Източна Румелия, Македония и Одринска Тракия - географски области част от Османската империя, Северна Добруджа е предадена на Румъния, а Нишко и Поморавието - на Сърбия.
Новото статукво
Новото статукво на Балканите обуславя културното и политическото обединение на българите да се превърне във водещия елемент на политическия и обществен живот на модерната българска държава.
За решаването на общия идеал - обединението на всички българи под една обща държавна стряха, започват да оказват влияние три фактора, които имат ключово значение за развитието на въпроса: Княжество България, Екзархията и национално освободителното движение на българите.
Ролята на българската държава
Основната роля се пада на българската държава, защото само тя е в състояние да извърши националното обединение, включващо съединението на Източна Румелия с Княжеството и освобождението и присъединяването на Македония и Беломорска Тракия.
Още първото българско правителство, назначено на 5 юли 1879 г., изтегля решаването на националния въпрос в едно обозримо бъдеще, когато държавата ще има достатъчно политически възможности и военна мощ. Но за това е нужна подготовка, за да може България да се впише в съществуващите балкански и международни взаимоотношения, да изгради силна армия и да осигури подкрепата на Великите сили.
На българската Екзархия се отрежда ролята да доразвие и укрепи културно-просветното дело сред българите в поробените области. Що се касае до ролята на национално освободителното движение, тя може да се оцени двустранно. От една страна то повдига духа на българското население в Македония и Одринска Тракия, но от друга - тласка българската държава в прибързани и недотам добре обмислени ходове във външнополитически план.
По пътя към национално обединение
Въпреки това и трите течения, независимо от подхода, са неизменно свързани и преследващи една и съща цел, националното обединение на българите. За периода от 1879 до 1912 г. българската държава успява да премине през няколко вътрешно- и външнополитически сътресения - режима на пълномощията 1881-1883 г., преврата на офицерите русофили последван от абдикацията на княз Александър І, и политическата криза в държавното управление 1886-1896 г.
Да извърши общонационалния акт на Съединението и да го защити в Сръбско-българската война, да изгледа безпомощно потушаването на най-голямото българско въстание, избухнало през 1903 г. на 2 и 19 август - Илинден и Преображение, провала на Мюрцщегската реформена програма от 1903-1908 г. и все по засилващите се аспирации на съседните балкански държави към земите, населени с компактно българско население.
Достигайки до провъзгласяването на независимостта на 22 септември 1908 г. като начало на подготвителния етап за завършване на националното обединение от българската държава и армия.
В първото десетилетие на XX в., след тридесетгодишно самостоятелно съществуване, българската държава се намира във възход. Модернизацията в стопанската, духовната и политическа система извеждат България на водеща позиция на Балканите. Държавата разполага с функционираща управленска система, отлично подготвена и сравнително добре въоръжена войска.
До 1911 г. българската държава и общество не получават никакви индикации от страна на Османската империя, че е готова на компромис, с който да облекчи живота на българското население в Македония и Тракия. Тежък проблем в двете географски области е и появата на трайната въоръжена пропаганда на Сърбия и Гърция. Това налага на България решението да тръгне по пътя на войната и да направи своя избор да остане сама или да прояви готовност за отстъпки към Сърбия и Гърция.