Избухването на Балканската война и формирането на Македоно-одринското опълчение въвличат и представители на арменското население във величавата борба на Българското царство за „освобождение на българите, все още стенещи под ятаганите на османците”. Арменската общност се формира веднага след политическото обособяване на българското княжество и се включва пълноценно в политическия, икономическия и обществения живот в страната. Съгласно последното преброяване преди войната от 1910 г. арменците в България наброяват 12 257 души. На 17 септември в редовното армия са мобилизирани и български арменци, свикани на редовна служба бойци и офицери. Но в рамките на териториалните граници на България живеят и немалко арменски емигранти, граждани на други държави или просто бежанци без гражданство.
С приетия от българската армия „Правилник за доброволческата служба на офицери, подофицери, лекари, аптекари и други специалисти чужденци във войската през военно време“, главното командване на българската армия предоставя възможност на арменците да организират свои отряди.
Съгласно правилника в изграждащите се доброволчески части се приемат и всички българи и чужденци, които са изразили желание, независимо от тяхното поданство. На 3 октомври 1912 г. щабът на армията издава заповед за организирането на арменците без българско гражданство и правото им да сформират рота в състав до 120 души с командири арменци към Македоно-одринското опълчение. Подобно и на много останали формирования от българската войска и за арменците липсват облекло и добро снаряжение. Въпреки това на 8 октомври в София са осветени и връчени двете знамена на ротата.
Арменската рота, като част от Македоно-одринското опълчение, влиза в състава на Кърджалийския отряд. Управлението на отряда поема началникът на Македоно-одринското опълчение генерал-майор Никола Генев. В 12 часа на 29 октомври 1912 г. от Лозенград началник-щаба на Действащата армия генерал-майор Иван Фичев изпраща телеграма до началника на Македоно-Одринското опълчение генерал-майор Генев в Кърджали със заповед незабавно да настъпи през Мастанлъ-Гюмюрджина за Дедеагач. Задачата на отряда е да унищожи и разпръсне събралите се в района башибозуци и редовни турски части, да умиротвори областта и да завладее Дедеагач.
Бойното кръщение на арменската рота в Източните Родопи се осъществява на 4 ноември в боя при Момчилград (Мастанли), а два дни по-късно в ранна утрин се хвърлят в ожесточено сражение и ръкопашна битка в боя при Узунхамитлер (Орлица). В този бой арменците с натъкнати на пушките щикове атакуват с бойния си вик “Хара-ач” – Напред, силните противникови позиции и ги овладяват. На следващия ден, след като са отдали последна почит на падналите на Полето на честта другари, арменците влизат в схватка с турците при прохода Балкан Тореси (Маказа). За този кратък период арменската рота проявява висок боен дух и героизъм на предната линия в сраженията с турските части. Арменците участват и на 14 и 15 ноември в боя при с. Мерхамлъ в долното течение на река Марица, при който е пленен десетхилядният Кърджалийски турски корпус на Мехмед Явер паша. За предалите се турски войници западните кореспонденти ще напишат: „Пленената армия се точеше цели два дена. Представляваше огромно човешко стадо от около 12 000 души, водено от български пехотинци и конници. Последните, сякаш да приличат още повече на овчари, държаха в ръцете си пръчки и черничеви клонки, размахвайки ги по начин, по който карат стадата да вървят напред”. Някъде там заедно с българските войници се намират и арменските доброволци.
Арменската ротата продължава пътя на бойния си поход през Димотика, Кешан, Малгара и Родосто. В края на годината представителите на Червения кръст доставят на арменските доброволци униформено облекло, състоящо се от български шинели с арменски отличителни знаци и червени калпаци. На 6 януари 1913 г. Арменската рота и 15-хилядната арменска колония в Родосто отбелязват заедно тържествено и в празнична обстановка най-големия арменски празник. Командирът на 3-та дружина полк. Александър Протогеров в обръщението си към арменските войници заявява „Вий арменци, всички бяхте герой и всички се бихте като лъвове”.
Бойният път под командата “Хара-ач” на арменската доброволческа рота завършва с битката край Шаркьой в началото на 1913 г. Край брега на Мраморно море на 26 и 28 януари арменците редом с българските дружини на Македоно-одринското опълчение и втора бригада на Втора пехотна тракийска дивизия влизат в бой, с който е отблъснат турският морски десант на 10-ти турски корпус. В сражението турците оставят на бойното поле 1000 убити и ранени, 450 пленени и са принудени да се оттеглят на корабите си. След това ротата охранява брега на Мраморно море, а след подписването на Лондонския мирен договор поема пътя към София, където е демобилизирана. За проявен героизъм по време на войната арменците са наградени с ордени за храброст. Командирите на ротата, поручик Нъждех е награден с офицерски орден „За храброст”, Антраник Озанян е повишен в чин подпоручик и награден с войнишки орден „За храброст”, 24 арменски доброволци са наградени с войнишки ордени „За храброст” и 10 са удостоени с медали „За военни заслуги”.
В бойния си марш арменските доброволци се сражават храбро и отдават живота си заедно с българските войници за освободителната кауза и с чест изричат “Хара-ач” редом до българския боен призив „Напред на нож”.
