Мащабният урбанистичен устрем на Чаушеску започва след голямото земетресение в Букурещ през 1977 г. Тогава румънският диктатор срива голяма част от център на Букурещ, за да построи своята архитектурна мечта-реплика на град Пхенян в Северна Корея
Седем квадратни километра от центъра на Букурещ, на десния бряг на река Дъмбовица, са сринати до основи, а на тяхно място се появява новият политически и административен център на социалистическа Румъния.
Безспорно перлата в короната на чаушесковата архитектура е "Къщата на народа” в центъра на Букурещ. Тя е показателна за урбанистичната мисъл на румънския диктатор.
Това е втората най-голяма сграда в света по разгърната застроена площ-330 000 кв. м. и третата най-голяма по обем- с два процента по-голям от Хеопсовата пирамида. Общата й цена възлиза на 3 млрд. евро. Вложени са 1 млн. кубически метра мрамор. Над проекта са работили близо 700 архитекти, а на строежа непрекъснато са били заети 20 000 работници.
Булевардът пред къщата на народа, който преди 1989 г. се е казвал "Победата на социализма" не случайно е направен с 10 сантиметра по-широк от Шан-з-Елизе. Чаушеску така и не успява да се нанесе в новия си дом, тъй като проектът не е завършен до революцията в края на 1989 година. Иронично, първият човек, който излиза на балкона на Чаушеску, за да поздрави множеството е не друг, а Майкъл Джексън.
Днес Къщата на народа помещава румънският парламент, голям брой държавни институции, Музеят на съвременното изкуство и се използва като конгресен център.
Архитектурните идеи на Чаушеску обаче не се ограничават до големия град. Той иска да превърне родното си село Скорничещи в модел на румънски соцград
Чаушеску лансира идеята за т. нар. "систематизиране на селата". Систематизирането на дадено село означава разрушаване на всички къщи и построяването на няколко блока, където се премества цялото население на селото.
"Проектът на Чаушеску е да разруши традиционните стари градове и на тяхно място да се появят нови градове, чиято архитектура да отговаря на идеите за светлото комунистическо бъдеще”, заяви Ада Хайду, Национален университет по изкуствата.
Едно от първите места, където тази модернизационна утопия е приложена тъкмо в Скорничещи. Интересен е фактът, че родната къща на румънския диктатор не е систематизирана. Тъкмо напротив, тя е възстановена в типичен румънски стил. Подобно на Правец селото е обявено за град. Изградени са редица заводи, голяма болница, канализация, газопреносна мрежа. През осемдесетте магазините в Скорничещи не са празни за разлика от останалата част на Румъния.
С типичния си размах Чаушеску построява стадион за 18 000 души, при положение, че населението не надхвърля 11 000. С помощта на първия секретар на партията и президент на Румъния, футболният клуб Олт от Скорничещи заиграва в първа дивизия.
Двадесет години по-късно част от стадиона се използва като жилищна сграда, а друга -като шивашка фабрика. Днес социалистическата индустрия на Скорничещи е в голямата си част фалирала. В града има няколко малки предприятия в областта на селското стопанство и текстилната промишленост.
Изглежда, че единственият сектор, който се възползва от славата на Скорничещи е туристическият. Гостите на този своеобразен музей на чаушесковия комунизъм са посрещнати от четиризвездния хотел, който носи емблематичното име "Президент"
