Сърбия не носи пряка отговорност за геноцида по време на войната в Босна през 90- те г.

Най-висшата инстанция на ООН - Международният съд в Хага постанови, че Сърбия не носи пряка отговорност за геноцида по време на войната в Босна през 90- те г. на миналия век. За първи път съдът на ООН се произнесе по обвинение в геноцид, повдигнато от една държава срещу друга.

Розалин Хигинс, съдия : "Съдът заключи, че ответникът не е предотвратил геноцида в Сребреница и по този начин не е изпълнил международните си задължения."

Според Съда не може да се докаже, че Сърбия е била съучастник на геноцида в Сребреница, като е оказвала помощ на босненските сърби да извършат геноцид.

Около 8 000 босненски мюсюлмански мъже и юноши бяха екзекутирани от сръбските сили след превземането на Сребреница в Босна на 11 юли 1995 г. Общо около 100 000 души загинаха в босненската война в периода 1992- 1995 г.

Когато се говори за войната в Босна, първите имена, за които се сещаме, са Радован Караджич и генерал Радко Младич. Двамата ръководеха босненските сръбски сили. След предаването на бившия югославски президент Слободан Милошевич на Съда в Хага, двамата оглавиха списъка на лицата, издирвани за военни престъпления.

Радован Караджич и ген. Радко Младич - съответно политическият и военният лидер на босненските сърби, вече 11 години играят на котка и мишка със своите преследвачи, пише ВВС. Докато Съдът в Хага иска да ги съди за военни престъпления, двамата си остават герои за много от сърбите. В изминалите години те успешно крият следите си, а тяхното предаване на Съда в Хага е едно от главните условия за подновяване на преговорите на Сърбия за членство в ЕС. Според последните разузнавателни данни, Караджич най- вероятно се крие в северозападната чест на Черна гора. Силите на НАТО в Босна също продължават безрезултатното издирване.

Сараево обвинява Белград в извършване на геноцид във връзка с етническо прочистване срещу хървати и мюсюлмани по време на войната в Босна. За разлика от Хагския трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, който съди отделни индивиди, обвинени във военни престъпления, Международният съд взима под внимание целия период на войната. В рамките на продължилите девет седмици изслушвания Босна защитаваше пред 16 съдии становището, че убийствата, изнасилванията и мъченията представляват "международен геноцид", извършен от съседна Сърбия.

Геноцидът, съгласно юридическата дефиниция, трябва да се докаже не само чрез факти, а именно цялостното или частично унищожаване на етническа или религиозна група, но и с това, че тези действия са извършени умишлено.

Около 8 000 мюсюлмански мъже и момчета бяха избити през юли 1995 година в района на Сребреница в Източна Босна от босненските сръбски сили. Трибуналът в Хага вече определи клането в Сребреница като геноцид. Жертви на конфликта обявиха, че ще бъдат в Хага по време на четенето на съдебното решение и ще организират бдение пред сградата на съда. Решенията на Международния съд са окончателни и не подлежат на обжалване. Съдът обаче не разполага с механизъм, чрез който тези решения да бъдат прилагани.