С тъга отстъпва бавно лятото,
вземайки си малко късче от деня,
зад ъгъла през сълзи ме поглежда,
за сбогом помахва ми с ръка.

Защото есен пъстра, златокоса
отново шета сръчно из града
и по пътя си с любов п