Никога не съм разбирала манията на хората да притежават всичко. Очевидно у днешните човеци е загнездена някаква много извратена форма за контрол, плод на която са т.нар зоологически градиниЗатваряме животните зад решетки. И за какво - за да им се наслаждаваме.Вижте - лъвът - царят на животните - дебел, отпуснат, излегнал се сякаш нищо няма смисъл за него.И е така - неговото царско достойнство е напълно смазано. Гордостта му е потъпкана. Той е Трофей - на човека, на клетката...Той е уред за забавление.Част от живата енциклопедия, наречена зоопарк.Животните не са наша собственост!Вече не ни е интересно и достатъчно да притежаваме домовете си, колите си партньорите си... ние искаме да притежаваме и обуздаваме всичко живо и диво.Сякаш така ще обуздаем разюзденото си поведение. Сякаш, затваряйки го в клетка, ще го откъснем от себе си.О, времена. О, нрави - човекът се има за Бог -разпореждайки се с живота на другите. Ясно осъзнавайки, че зад клетката животното губи идентичността си и става роб. Робството не е стара учебникарска история - то се изменя, модифицира, разширява своите граници и компетенции.То е добре смазана машина за контрол.То има много форми и проявления.И хората го намират за забавно и образователно.Контролът на клетката. Знаете ли на какво ми заприлича родния зоопарк - на един квартал в Хамбург.Кварталът на свободната проституция. И там хората са в клетки - обаче стъклени. Позират и ти махат от тях...... изкушават теИскат да бъдат твоя собственост.Животните обаче не искат!
