ПРЕД ЖЪТВАСякаш жълти невидими конници тук са преминалипрез нощта и препускали буйно, без отдих, без път,те с копитата жълта жарава в браздите разринали -и узрели, и жълти, оклюмнали нивите спят.Излетялото слънце запали широките пропасти,в сини люлки небето се люшка докрай света.И на слънце лежат тук и там из стърнищата проснатитежки снопи - опити от знойния дъх на пръстта.Набозали се с буйните жълти огньове на слънцето,класовете са свели опърлени слепи очи,и колите вървят, и колите, из пътя заскърцали,возят тежката мъка. И знойната жътва бръмчи.Нейде в жадната пръст са потънали жълтите конници,а на изгрев запалени, техните ясли горят.Тежки снопи лежат. И земята гори като подница.И узрели, и жълти, оклюмнали нивите спят.
