Той е най-известният, посветен на тази светица в цяла Източна България. В изключително тачен и уважаван, манастирът се превръща най-вече заради аязмото с лековита вода, която тече тук. Изворната вода, която тече в манастира, минава през сребърни пластове на дълбочина в земните недра. Водата е лековита и най-вече помага на хора имащи проблеми с очите.Легендата гласи, че един безоблачен, горещ юлски ден турчинът собсвеник на нивата в която се намирал извора оставил сляпото си дванадесет годишно момче да спи, а той отишъл да работи. Когато се събудило детето тръгнало да търси баща си, но по пътя стъпило във водата. Пило от нея, измило си лицето и о чудо...! Всъщия миг детето прогледнало.По-късно стари свещеници пояснили, че там някога е имало църква и в нея се намирал светеният извор на света великомъченица Марина.
