Бразилците на Африка

След успехите на ниво юноши през 90-те години "Черните звезди" най-накрая започват да реализират потенциала си. Дали Гана обаче може да надскочи себе си и да постигне нещо срещу Бразилия?

Сенегал, януари 1992 г. В края на седмия финал за Гана на Купата на африканските нации емоциите на Абеди Пеле са объркани. Капитанът и трикратен Футболист на Африка е в основата на доброто представяне на Гана, вкарва гол срещу Нигерия на полуфиналите, а по-късно е избран за най-добър играч на турнира. Но той пропуска финала поради наказание. Може да гледа отстрани как неговият съотборник Антони Бафое пропуска решителната дузпа в драматичните 11-метрови наказателни удари срещу Кот Д`Ивоар, който печели с 11:10.

Четвъртък, 22 юни, 2006 г. Малко след 4 часа местно време в Акра. Улиците на столицата на Гана са претъпкани. Покривите на коли са използвани за танцови площадки. Знамена, почитайки Гана и Господ, се веят навсякъде. Деца, чиновници, просяци, търговци, всички се прегръщат спонтанно. Работата определено е приключила за деня. Дълго пътешествие в нощ на празненства отбелязва честването на историческата победа на Гана на световното първенство с 2:1 срещу САЩ в Нюрнберг.

14 години бавно са минали от момента, в който Гана загуби онзи финал в Дакар. 24 години още по-бавно са изтекли, откакто те са печелил трофей - последният от четирите успеха на Купата на африканските нации дойде след победа с дузпи срещу Либия в Триполи. От този мач в Дакар, когато Абеди Пеле трябваше да остане на резервната скамейка, отборът на Гана не е успявал да стигне до друг финал. Те обаче, най-накрая, оставиха следа на международна сцена. От дълго време се очакваше да го направят.

За отбора, който е познат като "Бразилия на Африка", това е шокиращо постижение. Прякорът е даден на "Черните звезди" (името идва от звездата в средата на националния флаг) през 60-те години, когато два от труимфите на Гана в Купата на африканските нации се засичат с ерата на великите тимове на Бразилия, които печелят световната титла пред 1958, 1962 и 1970 г. Гана, който е воден на шампионатите през 1963 и 1965 г. от Шарл Гиамфи, играеше бърз, аткрактивен футбол с едно докосване, подобен на стила, оркестриран от Пеле, Гарична, Жаирзиньо и компания.

По време на този период на отлични постижения на Гана признанието извън техния континент е много малко - африканският футбол не е познат по света, а през 1970 г. африкански отбор за първи път участва на финалите на световно първенство. През 90-те години Гана повиши очакванията и даде надежди, че ще оправдае етикета "Бразилия", след страхотна серия от успехи на юношеско ниво. Но те не успяха да се реализират. До четвъртък. Тяхната победа над САЩ осигури класирането им за осминафиналите и те останаха единственият отбор от Африка на турнира. Дали потенциалът на ганайския футбол най-после ще бъде реализиран?

"Бразилците на Африка", страната, притежаваща играч с името Пеле за символ, и когато футболът става сериозен, наистина сериозен, еквивалентът на Абеди Пеле за XXI век трябва да седи отстрани, точно както Пеле преди 14 години. На Микел Есиен, един от най-впечатляващите футболисти на Мондиала, в момента му е трудно да се усмихва. Халфът на Челси е наказан, след като получи жълт картон в мача срещу САЩ, негов втори в турнира. Той ще пропусне най-големия мач в историята на Гана. "Щастлив съм за отбора, но съм нещастен", заяви той след класирането на тима за втората фаза.

Поне Есиен, който е на 23 години, може да се успокоява от това, че вероятна този тим на Гана ще има по-дългосрочно бъдеще в елита на футбола. Абеди Пеле сигурно си е мислил същото, когато като 19-годишен спечели Купата на африканските нации през 1982 г. Това обаче се оказа върхът в кариерата му с националния отбор, тъй като последваха години на разочарование.

Защо? През 90-те години Гана игра четири пъти на финал на световното първенство за юноши (до 17 години) и спечели титлата през 1991 и 1995 г., побеждавайки Бразилия на четвъртфинал първия път и на финала четири години по-късно. Освен, че два пъти завърши със сребърни медали, Гана остана на трето място през 1999 г. с отбор, в който бяха някои от играчите от сегашния национален отбор, включително и Есиен. Ядрото на този тим загуби на финал от Аржентина а световното първенство за юноши (до 20 години) през 2001 г. Отборът до 20 години загуби финал от Бразилия през 1993 и остана четвърти на първенството четири години по-късно.

Толкова много млади таланти, но на ниво представителен тим - нищо. Сами Куфур, Мохамед Карго и Емануел Дуа, част от тима, станал шампион до 17 години през 1991 г., бяха продадени на Торина след един масов трансфер на тийнейджъри, който породи недоумение. Африкански младежи никога преди не бяха търгувани по този начин и ФИФА не хареса това, което видя, заедно със слуховете за "сделка на роби", но тримата имаха успех. По-късно Куфур спечели Шампионската лига с Байерн, а Гарго и Дуа се представиха на ниво съответно в Италия и Португалия.

Другите таланливи млади играчи се провалиха. "Имаш по-голям шанс да постигнеш нещо тук (в САЩ), отколкото в Гана, споделя 17-годишният Фреди Аду. Подрепяното от "Найк" дете-чудо напусна Западна Африка и пристигна в Америка през 1997 г., превръщайки се в милионер от рекламни договори. - Играчите просто изчезват там. Те са толкова добри и печелят турнирите за юноши, но после просто изчезват". Аду, който сега е с двойно гражданство, предпочете да играе за САЩ, а не за "Черните звезди".

Според високопоставен служител във Футболната федерация на Гана този провал за играчите и представителния тим след нивото на юношеския футбол се дължи на редовните измами, свързани с възрастта на футболистите, а не на неумението да бъдат изградени играчи от световна класа от талантливите юноши. А това продължава с години. "Това е проблем на цяла Африка, споделя представителят на федерацията. - От години Гана мами хората. Това носи успех на юношеско ниво, но прави стъпката към професионално ниво много трудна".

Доменико Ричи, агентът, който осъществи сделката, пратила Куфур, Гарго и Дуа в Торино, е съгласен, че възрастта е проблем: "Не мога да ви кажа на колко години бяха тримата. Това, което се говори, е, че в Гана играчите лъжат за възрастта си с три, дори с четири години. Същото важи за цяла Африка". Бившият заместник министър на младежта и спорта в Гана Джо Агри няма съмнения по въпроса. "В миналото ние си служехме с измами и печелихме, но правилният избор трябва да бъде направен сега. Години на сбъркана политика поставяше юношеския футбол на първо място и това се отразяваше на стандартите на националния отбор", коментира той.

Според запознати тези измами по отношение на възрастта на футболистите при някои достига до девет години разлика с действителната им възраст. Много от ражданията в Гана не са регистрирани от болници, така че няма официални документи. И докато африканската Бразилия е избрала политика на фалшифициране на годините на играчите, за да печелят трофеи, бразилската Бразилия се концентрира върху сериозните турнири и е спечелила две от последните три световни първенства. Поне има промяна в отношението. В стартовия състав, който победи САЩ, има 10 футболисти на официална възраст 26 или по-малко години. За първи път от много години има голяма вероятност тези показатели да са, донякъде, верни.

Сега, когато отсъствието на Есиен е мъчително, Гана може да се радва на постижение, което трябваше да е постигнато преди много години. Населението от 20 милиона, малко в сравнение с тези 128 милиона на съседна Нигерия, е произвело редица качествени футболисти, сред които бившият нападател на Лийдс Тони Йебоа и триумфиралият в Шампионската лига Самуел Куфур . Успехът на Абеди Пеле, който бе избран за играч на мача във финала за КЕШ, когато спечели купата с Марсилия, го направи първият знаменит африкански играч за Европа. Това даде началото на сега приетото за нормално масово изселване на футболистиот Африка в посока Европа, като сред тях за носителят на "Златната топка" Джордж Уеа и нападателят на Барселона Самуел Ето`о.

Пеле трябваше да бъде вдъхновение за развитието на националния отбор и за изграждане на имидж на континента. Това обаче бе оставено на Роже Мила от Камерун, който на световното първенство през 1990 г. най-накрая донесе на Африка световно признание. Мила стана най-възрастният играч с гол на светвни финали на 38 години (вероятно той е бил над 40). Според Пеле на мястото на Камерун е трябвало да бъде Гана. "Отборът на Гана бе добър, колкото този на Камерун, но това, което ни липсваше, бе сериозно отношение, за да минем на друго ниво", споделя той от базата на Гана в Вурцбург, Централна Германия.

Сега Пеле, който работи с Футболната федерация на Гана и е посланик на световното първенство през 2010 г. в Южна Африка, няма търпение да дочака сблъсъка с Бразилия и срещата си преди двубоя с футболиста, на когото е кръстен. "Бях кръстен на него, когато бях на осем, защото много обичах да дриблирам с топката, споделя Абеди. Сега той седи до Пеле на срещите на редица комисии на ФИФА. - Той се отнася с мене като с брат. Виждаме се два-три пъти в годината".

"Спомняте ли си какъв интерес имаше към Бразилия преди световното първенство? Те бяха в Швейцария и по 15 000 човека ходеха на тренировките и тези хора си плащаха", коментира Абеди Пеле. - Представете си приходите, които имат. Ако успеем да победим Бразилия, мисля, че часовникът ще се завърти в друга посока, към Гана. Така че очаквам с нетърпение срещата". Това, че Пеле избира да се концентрира върху финансите, може да изглежда користолюбиво (въпреки че "истинския" Пеле също го прави, след като продаде имидж правата си в петък за 50 милиона долара), но е разбираемо, имайки предвид икономическата ситуация в Гана. През 1957 г. Гана става първата африканска държава, която получава независимост от Великобритания, но от тогава има нищожно израстване. Тогава производителността е колкото тази на Южна Корея, а сега ганайците печелят средно по един долар на ден.

Гана и силно религиозна страна. Преди всеки мач на националния отбор играчите са повеждани за молитва или от мюсюлманин (има четирима в състава) или от християнин. "Ние служим на Бог", споделя полузащитникът Дерек Боатенг. Това е друга прилика с Бразилия, чийто капитан Кафу е един от най-очевидните примери за оповавенето на религията при "кариоките".

"Около 80 процента от сегашната група са израстнали в родината си", коментира бившият национал Антони Бафое, който в момента е генерален мениджър на отбора. - От стартовата единайсеторка срещу САЩ, обаче, освен Хабиб Мохамед и Илиасу Шила, останалите играят извън Африка". Сръбският селекционер на тима Ратомир Дуйкович вярва, че това е изключително важно: "Нашите играчи играят във важни мачове из първенствата на Европа, така че знаят всичко", споделя наставникът, който използва този опит на футболистите и създаде колектив. "В отбора, в който аз играх, имаше много индивидуалности, а сега тимът е едно цяло", допълва Бафое. Подобрила ли се е инфраструктурата в Гана от времето на Бафое? "Всичко зависи от спорнорства. Трябва да опитаме да направим съораженията по-качествени, както това сториха южноамериканците. Освен това, много е важно да създадем програма за развитието на юношеския футбол", обяснява бившият национал.

През 90-те години Аякс започна да изгражда академия в Оуаси, миньорски град, но нямаше успех. "Холандският клуб има академия и в Кейп Таун, Южна Африка. Може би са решили, че не трябва да влагат пари в ганайската", е мнението на Абеди Пеле. Бившият футболист притежава няколко футболни школи в провинцията Наанжи. "С играчите, които създадохме, показахме, че ако имаме академии, като тези в Кот Д`Ивоар, от които излязоха някои страхотни таланти, можем да изградим много други", допълва Пеле. Добрите играчи от Кот Д`Ивоар предпочитам да заминат за Белгия. Ако там се представят добре, отиват в по-големи клубове, както Емануел Ебуе, който след Беверен се присъедини към съотборника си от националния отбор Коло Туре в Арсена. Основните играчи на Гана, включително Стефан Апия и Асамоа Гиан, който вкара при победата над Чехия, играят за по-малки европейски отбори. Преминаването на Есиен в Челси бе друг пробив за страната.

За континент, в който футболната политика е по-смъртоносна от където и да е другаде, не е толкова изненадващо, че пътят на Гана до Германия не беше лесен. Петима треньори минаха през отбора в рамките на две години, само трима водиха тима по време на квалификациите. Дуйкович бе назначен, след като изведе Руанда до класиране за Купата на африканските нации (КАН) през 2004 г. Въпреки че спечели групата си с пет точки, загуба с 1:2 от аутсайдера Зимбабве изхвърли Гана от тазгодишното издание на КАН. Вниманието се насочи към Дуйкович. "Имаме различен отбор, коментира сърбинът. Тимът тогава бе без контузения Есиен и не напълно възстановения Апия. В състава, който е в Германия, има 11 промени. - С играчите, които имам сега, щяхме да стигнем до финала. Когато печелиш в Гана, си крал. Когато губиш, ти искат главата. Те вярват, че са най-добрите в света в този момент. Разбирам това, но реалността е нещо различно, нали?"

Гиан, който ще се завърне след изтърпяно наказание във вторник срещу Бразилия, играе в италианския Модена. Апия, бивш халф на Ювентус, в момента е в Фенербахче. Есиен играе на "Стамфорд Бридж". Тези арени са далеч от първенството на Гана, което се състои от три дивизии. Хартс ъф Оук и Ашанте Котоко са местните Манчестър Юнайтед и Арсенал. "Много е силно, коментира Дуйкович. - Техните отбори често играят в международните африкански турнири, но те имат само три качествени стадиона, а клубовете не разполагат с тренировъчни игрища в добро състояние".

На "Вестфаленщадион" в Дортмунд във вторник Гана, подкрепяна от милиона по света, ще направи следващата стъпка. Без Есиен ще бъде дори по-трудно, особено след като победата на Бразилия с 4:1 срещу Япония в последния мач от групата показа, че "селесао" подобрява играта си. Резултатът от осминафинала обаче няма толкова голямо значение. Самото присъствие на "Черните звезди" в тази фаза ще даде самочувствие на отбора и нацията. И може да бъде ново начало за тима, в което грешките извън терена да бъдат оставени в миналото.

"Това световно първенство ще помогне страшно много, твърди и Абеди Пеле. - Всеки ще си отвори очите и ще каже: "Хей, Гана има много таланти, играчи, които притежават дисциплина и характер". Ще бъде сензация в Гана".

ЕМИЛ ЯНЧЕВ, по материали на The Observer