"Един ден Дядо боже събрал цветята, за да им даде цвят. Суетната роза се помолила за най- яркия, червения, свенливата теменужка за лилавото, веселите нарциси взели жълтото и така всяко цвете по реда си. Само кокичето мълчаливо чакало. Като дошло неговия ред, се оказало, че Дядо Боже е изчерпал цветовете и за него няма никакъв. Зимата, тъкмо си стягала виелиците и снеговете, видяла как кокичето свело главица натъжено и й станало жал за него. Върнала се за малко и му казала: „Мило кокиче, не плачи, че за тебе не остана цвят. Аз ще ти дам от моя, белия, и ти ще си първото цвете, събрало сили да се покаже изпод снеговете ми и така ще обявиш завръщанетона сестра ми – живителната пролет”.
