Наташа си спомня, че когато Волфганг Приклопил я отвлякъл, я натикал в колата и й казал "стой мирно, лягай долу или нещо ще ти се случи". В началото си мислела, че мъжът е престъпник, но след това видяла, че той се държи мило с нея.
Психиатрите смятат, че момичето страда от Стокхолмски синдром - състояние, при което жертвата изпитва добри чувства към своя похитител. Полицаите, които я разпитват, били впечатлени от нейната интелигентност. Похитителят я обучавал, давал и книги и й позволявал да гледа телевизия и да чете вестници.
Психиатри казват, че Волфганг Приклопил, който се самоуби малко след бягството й, е бил садист, перфекционист, който е искал да направи всичко възможно, за да запази пленничката си. Наташа разказала и как е успяла да избяга - тя чистела колата му с прахосмукачка, когато той се отдалечил, за да говори по телефона. Тогава тя побягнала и тичала неколкостотин метра.
Едно от първите неща, за които момичето попитало било къде е детската й количка - нейната любима играчка.
Много австрийци недоумяват как е възможно цели осем години никой от предградието на Виена Щрасхоф да не се усъмни в похитителя.
Отвличането на Наташа Кампуш беше една от най-големите и заплетени загадки в Австрия и случай, който привличаше общественото внимание години наред.
