още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет.Пролет моя, моя бяла пролет - знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани.Как ще пеят птиците в житата! Весели ще плуват във простора... Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя.Пролет моя, моя бяла пролет... Нека видя първия ти полет, дал живот на мъртвите площади, нека видя само твойто слънце и - умра на твойте барикади!Никола Вапцаров
