Футболистът, който първи потъпка звучно “идеализма” на сегашните сини шефове, бе Илиян Стоянов. Коловати отказа да подпише нов договор с клуба и изигра последния си мач за Левски на 27 октомври 2004 г. срещу Несебър за Купата на България. След това футболистът бе публично унизен и пратен "на пълен работен ден" в офиса на клуба, където трябваше да гледа видео. Стоянов определено остави противоречиви впечатления от престоя си в Левски и скандализира не само шефовете, но и феновете на “Герена”. Още с пристигането си в клуба той бе без клубна идентификация. На два пъти участваше и в алкохолни скандали. Случаят Коловати определено бе удобен за сините шефове и те лесно доказаха, че не заслужава честта да носи синята фланелка. Разликата е, че тогава всички бяха наясно къде отива Коловати, а сега Пелето финтира целия клуб.
Случаите в последните години безспорно показват, че болката на сините шефове по плоскостта “предал отбора” е най-голяма, когато даден футболист си уреди трансфер зад гърба на ръководството. Особено болезнено бе приета и измяната на синия юноша Димитър Макриев, който напусна клуба през 2002 година и подписа предварителен договор с кръвния враг ЦСКА. Тогава сините взеха 100 хиляди лева за младия талант, което поохлади страстите на “Герена”. “Явно в Макриев е било заложено да ни предаде. Добре, че го направи сега, а не след 2-3 години, когато щяхме да го направим футболист”, коментира тогава изпълнителният директор Наско Сираков.
С не по-малко звучни скандали си тръгват и юношите Ивелин Попов и Иван Бандаловски. През 2005 година холандският гранд Фейенорд подписва договор с двамата таланти. По това време Попов е една от най-големите надежди в школата на Левски и сините изпадат в ужас, че ще го изпуснат. По-голямата болка обаче е, че за неговия трансфер ръководството на тима получи само задължителните 115 хиляди лева, защото халфът нямаше професионален договор с клуба.
Бандаловски пък премина в отбора на Рууд Гулит за сумата от 600 хиляди евро. Те обаче отидоха само в касата на предишния му отбор Литекс. "Против съм, но нищо не можем да направим. Жалко е, защото ние работим, а само ни крадат талантите проплака тогава Станимир Стоилов.
Към групата на “предателите” съвсем нормално се присъединява и побългарен в дисциплината чужденец. В края на шампионския сезон 2001/02 с изтичането на договора на Петър Кабат започват преговори за продължаването му. Мениджърите на унгареца поставят високи финансови изисквания, а впоследствие се разбира, че преговарят с ЦСКА и Литекс, при това за по-ниски "условия". В този момент Кабат е заклеймен от синьото ръководство, въпреки че през сезона показва отлична игра. По-късно играчът преминава в Денизлиспор.
ИВАЙЛО КЮЧУКОВ, "Тема спорт"
