Кафяв мечок, толкова близо, че можех да чуя стъпките и дишането му.Напълно зряло, едро животно, излъчващо мощ и великолепие. И въпреки това, след като ни се засякоха погледите, не показа и капка агресия, не изръмжа, не нападна, просто избяга.Те така правят, тръгват си, избягват хората. Случва се млади мечки, тъкмо отделили се от майка си, да нарушат тези принципи, понеже все още са малко глупави, като младите хора. Но те нямат 60кг и няма да навредят и на дете, бягат.Това трябва да знаят хората и медиите, които с гръмки изказвания всяват страх - мечките не са опасни. Да, големи диви животни са, огладняват и пазят малките си, но едно провикване е достатъчно, за да си тръгнат. Завзели сме им територията и сме им изсичаме горите, нормално е, да ни се засичат пътищата. Затова не трябва да се помисля и подтиква към отстрел, това няма да е подвиг, а ще е смешно, също е и незаконно, твърде малко са.В страни като Словения и Финландия се правят хранилки и укрития и любители от цял свят да ходят да ги снимат, да им се радват, плащат за това. Такова трябва да е отношението към мечките и в България - респект, спазване на дистанция и грижа за средата имСнимките са от Стара планина. Разстоянието между мен и мечокът е 15-16м.Историята зад заснимането на мечока и други мои снимки на прекрасни животни от България можете да видите тук - https://www.instagram.com/photohunt_by_g.penev/
