Изваждането на българския автобус, който през април катастрофира в река Лим в Сърбия, може да бъде провалено, ако не започне до две три седмици. Такова е мнението на местните хора от района на катастрофата и на специалисти от близкия град Приеполе, които познават колебанията в нивото на реката. Според тях, през август обикновено има валежи и нивото на Лим започва да се покачва. Екип на Би Ти Ви влезе в река Лим и с лодка стигна до автобуса, в който преди 3 месеца загинаха 12 български деца.

Автобусът е обърнат в реката на дясната си страна и е на 30 метра от мястото на катастрофата.

Задната част на автобуса вече е почти над водата. Тя е силно повредена при неуспешните опити да бъде изваден. Капак на багажното отделение е отворен. Дълбочината на водата при автобуса е 5-6 метра, а близо до него има яма дълбока 11 метра.

Според Зухдия Ахметович, който познава колебанията на Лим, нивото на реката би могло да спадне с още 10-15 сантиметра, но не повече. След катастрофата Зухдия участва в спасяването на 38 души от автобуса, но едва не загуби сина си в реката.

"Мисля, че може да се извлече без да се използва кран. Автобусът сигурно вече е пълен с пясък. Точно сега е времето да бъде извлечен на пътя, който стига до реката", кава Зухдия Ахметович, един от спасителите на децата при катастрофата.

По данни от българска страна, изваждането на автобуса с кран ще струва между 50 и 80 хиляди евро, но според местните хора по-евтино и по-реалистично би било машината да бъде вързана с въжета и извлечена на брега.

"Ето тук, според мен, може да бъде извлечен автобусът на този пясък. Няма стена, а има път и място където да се извлече автобусът, който е на около 50 метра оттук", показва Ахметович.

Изваждането на автобуса не може да започне без участието на водолази, въпреки огромния риск. В Сърбия гмуркане на водолази се допуска при скорост на водата до 1,5 метра в секунда, а при изключителни условия на собствена отговорност до 4 метра в секунда. Лим се движи по-бързо, макар и не толкова колкото при катастрофата.

За да не стоят на земята цветята, поставяни в памет на загиналите 12 деца, Зухдия е изградил дървен паметник с имената им. Казва, че почувствал потребност да го направи. Същата потребност го подтикнала, макар да е мюсюлманин, в памет на децета да запали свещичка в близкия манастир, както вече са направили и мнозина.