Мартин Зафиров: Нивата е дълга, Велбъжд има шанс

Мартин Зафиров е един от лидерите на Велбъжд. От началото на първенството в Западната "В" група той е изиграл само един мач - при загубата 1:2 от Акадeмик у дома. Мартин лекува контузия и отсъствието му личи. По-малкият от братята Зафирови отговори на въпросите на "7 дни спорт".
 

- Мартине, как върви възстановяването?
- Контузията не е чак толкова тежка, но трябва да щадя крака си и още десетина дни няма да мога да играя. Тренирам на облекчен режим, най-важното е да се оправя, за да помагам на съотборниците си. За съжаление травмите са нормално явление при футболистите.
 

- Велбъжд започна зле първенството, въпреки че заяви големи амбиции преди неговия старт. Имате ли сили да изпълните целите?
- Имаме. Друг е въпросът, че отбор не се гради за един или два месеца. Нормално е с 12 нови футболисти да имаме спънки. Случва се, но гледаме напред и мисля, че победите ще дойдат в най-скоро време.
 

- На какво се дължат загубите до момента?
- Само и единствено на необиграването. Сигурен съм, че всички в отбора имат качества. Но пак ще повторя - трудно е да се сглоби отбор с 12 нови.
 

- В интервю преди година заявихте, че сте длъжник на Велбъжд. Какво да очакваме?
- В онова интервю имах предвид, че не успях да помогна на отбора да влезе в "А" група. Сага е моментът да наваксам пропуснатото от миналата година. Както се казва - нивата е дълга, ще видим. Качества имаме, сили и възможности също. Треньорът Йордан Боздански си разбира много от работата и е доказан специалист. Той знае какво иска и как да го постигне. Проблемът е, че всяка година се прави нова селекция, да не кажа дори, че това става през шест месеца. Това определено спъва много нещата. Трудно е за половин година да се изгради тим
от който веднага да се искат успехи. Според мен това е почти невъзможно.
 

- Велбъжд смени доста треньори, това също оказва влияние.
- Абсолютно, 100% фактор. Няма треньор, който да дойде, да има 12 нови играчи и веднага да сглоби боеспособен отбор. Независимо с какви футболисти разполага. Много е трудно, магическа пръчка няма.
 

- Кои отбори от групата ще се борят за елита?
- Локомотив (Мездра) и Миньор (Перник). В сметките влязоха и Академик, но не мисля, че ще имат тази възможност.
 

- Играли сте в много отбори и на различни постове. Къде се чувствате най-добре?
- Определено като нападател. В 70% от мачовете съм бил на този пост, напред ми е най-удобно. Играл съм на много постове, бил съм дори вратар, когато се е налагало.
 

- Играли сте и заедно с брат си Адалберт. Критикувате ли се взаимно?
- Спорове има постоянно. За всяко нещо. Но именно от спора се ражда истината. През миналата година отидох в Радомир само заради него
нали стана треньор на Струмска слава. И пак си имаше спорове, всеки държи на своето. Това си е наша семейна черта.
 

- Какъв ще станете, след като спрете да играете? Смятате ли да се захването с нещо извън футбола?
- Не. Влече ме само и единствено футболът. Що се отнася до треньорската професия, в България е доста трудно, сигурност няма никаква. Само това ме спира за момента. При провал винаги вината се търси в треньора. Може би навсякъде е така, но по света тези хора имат 2-3 години да направят отбор, докато тук не е така. Подписвам се с двете си ръце, че ако Велбъжд остане да играе една година с един и същи състав, ще бъде с 20 точки пред останалите.
 

- Означава ли това, че отписвате този сезон?
- Не, не. Не става дума за това, далеч съм от тази мисъл. Не отписвам сезона, казвам, че ще бъде много по-трудно.
 

- В отбора се усеща напрежение.
- Не знам защо е така. Загубата от Академик се дължи точно на напрежението. Мисли се, че ако не победим, губим шансове. А не е така, едва в началото на първенството сме.
 

- Започнахте кариерата си в ЦСКА. На армейците предстои гостуване на Тулуза. Какво очаквате от мача?
- ЦСКА не трябва да приема жребия като отчайващ. Кои са Тулуза в Европа? За мен обаче ЦСКА все още не са отборът, който трябва да бъдат. И при тях текучеството е голямо. Заради това се плашим от Тулуза, заради това трудно бият Омония.
 

- Може ли някой от трите български отбора да влезе в групите на УЕФА?
Оптимист съм единствено за ЦСКА
Тулуза за мен са напълно преодолим съперник. Както каза Стойчо Младенов - времето ще работи за нас. Но и той няма много време. Хубаво е, че първият мач е във Франция. Литекс е с най-тежък жребий.
 

- Играли сте в Хамбургер.
- Така е и знам за какво става въпрос. Труден съперник, много труден, но преодолим. Дано шансът е на страната на Литекс. Гриша Ганчев направи мъдър ход със смяната на домакинствата предвид интереса на френските медии и финансовите приходи.
 

- Споделяте ли мнението, че проблемите в първенството се пренасят и върху националния отбор?
- Това е верижна реакция. Когато шампионатът не е на високо ниво, това се отразява и на националния. В по-голяма степен това важи за младежкия тим. И в мъжкия има проблеми, но отборът определено не е слаб.
 

- Как прекарвате свободното си време?
- Гледам филми, с които се разтоварвам. Между тренировките почивам активно. Като всеки един човек, било той футболист, миньор или лекар.
 

- Остава ли време за семейството?
- Когато се прибера в София, съм постоянно със семейството си. Не се разделям с дъщеря ми, тя е голямата ми слабост. Всеки ден си говорим по телефона, нищо, че е малка.
 

- Какво си пожелавате?
- Живот и здраве на мен и цялото семейство. И промоция в елита за Велбъжд. Това е моята тема №1 и цел №1 за момента.

Краси Ценкова, "7 дни спорт"