Участниците в шествието обясниха, че протестът е насочен предимно срещу компаниите "Локхийд Мартин", "Боинг", "Хaлибъртън", "Дженеръл Електрик", които са едни от най-големите доставчици и производители на военна техника, използвана в Ирак. Вълната от протести в Съединените щати започна още в събота. Тя е по повод на четвъртата годишнина от началото на военните действия в Ирак.
***
Две иракски семейства - едно шиитско и едно сунитско, разказват как се е променил техният живот 4 години след падането на режима на Садам Хюсеин.
Преди четири години Идам Хизан, шиитски мюсюлманин, уволнен заради политическата активност на брат си срещу режима, е приветствал идването на американските войски. Неговите мечти за по-добър живот отдавна са изчезнали и Идам споделя, че старите страхове и проблеми са заменени с други, по тежки: “Моят брат беше политически активист и бе обесен от предишния режим. От 1985 година съм безработен. Нищо не се е променило, откакто дойдоха американците. Работа все така няма, а всеки ден по улиците умират хора”.
Единственото нещо, което се е променило в живота на Идам е името на неговия квартал в Багдад - от “Саддам Сити” на “Садр Сити”. Цялото семейство Хизам в момента наброява 31 човека и живее в една къща с три стаи.
Ум Абдул Уахаб, мюсюлманка сунитка, също споделя, че животът й не е станал нито по-добър, нито по-безопасен: “Нищо не се е променило от падането на Саддам. Нямаме къщи, нямаме работа, нямаме достоен живот. Местим се от къща в къща и още не знам как сме живи”.
Уахаб все пак споделя, че по времето на диктатора се е чувствала по-сигурна, защото не ги е имало постоянните взривове по улиците на града. Четири години след американската интервенция Ирак продължава да изживява трудни времена. А най-тежко е положението на обикновените хора, за които не е важно кой ги управлява, а как живеят.
