"Препъна се във облака небето и падна като купола на храм. Извика нещо с писък самолетен. А после аз видях, сърдит и ням". С тези стихове през 2002 година Петя Стойкова Дубарова влиза в европейската антология.
Бургаската поетеса е родена на 25 април 1962 г. Учи в английската гимназия в Бургас. Самоубива се, ненавършила 17 години. Пише стихове от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж". През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази. Всички почитатели на незабравимата бургазлийка днес имаха възможност да посетят родния й дом в Бургас и да видят проведената в него музейна експозиция.
"От самата й смърт - ние живеехме наблизо. С годините започнахме да следим всичко, което се издава. На мен лично ме трогва, че на толкова ранна възраст е писала такива дълбоки стихове", сподели Анастасия Кочаркова.
"Ние сме съседи. Нашата дъщеря е една година по-малка. Аз сега, като гледам на снимката Петя с шапката и костюмчето, си я представям с децата. Запалят огън и всички изпълняват някаква роля. Стихотворенията казват и ние съседките сме насядали и ги слушаме", припомни си Ангелина Амелева.
Чрез стиховете си поетесата пресъздава стихии и вечните човешки ценности, морето, лятото, дъжда и любовта. Следващата седмица в музея ще бъде открита изложба на картини на ученици, вдъхновени от стиховете на бургаската поетеса.
