За първи път от бягството си преди две седмици тя разказа публично за самотата, лишенията и страданието, които е преживяла през дългото си пленничество. Също за първи път 18-годишното момиче показа лицето си. Косата й бе прибрана, за да може да промени външния си вид, когато започне новия си живот. Тя описа подробно как е била натикана в колата на своя похитител и затворена в тясно помещение. Първите шест месеца не я пускали да излезе, дори за да се изкъпе. Наташа Кампуш: "Чувствах ужасна клаустрофобия в онази стаичка. Хвърлях бутилки с вода по стените, или ги блъсках с юмруци с надеждата някой да ме чуе. Беше мъчително. Ако след време не ме беше прибрал в къщата, за да имам повече жизнено пространство, мисля, че щях да полудея".
Момичето разказа и как похитителят Волфганг Приклопил я е извеждал навън: "Беше много бдителен. Стоеше плътно до мен. Показваше признаци на паника, ако се отдалечах дори на три сантиметра от него. Настояваше винаги да вървя пред него, за да ме държи под око. Не можех да се приближа до никого, защото той заплашваше да го нарани, ако го заговоря".
Строгият контрол и заплахите на Приклопил не са единствената причина, възпирала Кампуш да предприеме опит за бягство: "Притеснявах се за майка му, за приятелите, съседите и познатите му - щях да разбия представата им за него, да ги съсипя. Той беше винаги мил, отзивчив и любезен. Не исках майка му да види другата му страна. Давах си ясна сметка, че моето бягство беше смъртна присъда за него, защото непрестанно повтаряше, че ще се самоубие. Така косвено щеше да превърне мен, таксиметровия шофьор, който щеше да го закара до гарата, и машиниста в убийци".
Австрийската телевизия не е платила за интервюто, но парите от продадените права на други медии ще бъдат внесени във фонд за новия живот на Наташа.
