Намерих стихотворението в Златен Пегас и реших да го споделя с Вас,приятели!На мен много ми хареса.Писмото на майкатаот Галина Москова/Горна Оряховица/Изплаках те,преди да те родя, Апостоле,а после те обесих на бесилото...Косите ти ли изгорих във ада,или възкръсна,без да си умирал?Не казвай нищо,просто погледни мес онези топли,ангелски очи!И нека аз-страдалната Родина,да те прегърна с моите сълзи!И нека стъпките ти да усещами все да ми показват твоя път,а бръчките ми на лицето,въжето страшно в моя сън!Нека те опея днес,Апостоле,а после да притихна без слова!Без дъх да съм пред тебе,сине,защото ти си мойта свобода!Амин!Скърбим за теб,Апостоле!Дълбок поклон!
