Земният трус не е усетен единствено в крайните югозападни и югоизточни части на страната, уточниха от Геофизичния институт при БАН.
Характерно за тази сеизмична област е, че е най-дълбоката в региона - около 130 километра навътре в земните недра. Това е причината земетресението да се усети на такова разстояние.
Трусовете са били най-продължителни в по-отдалечените части - около 2 минути и по-кратки и рязки в близост до епицентъра.
"Ттова е станция Преселенци. Тя е най-близко разположената. Тук можем да видим формирането на двата типа вълни в техните максимални амплитуди вече в рамките само на една минута, защото тя е близко разположена", обясни Емил Ботев, ръководител на Националната сеизмична мрежа при БАН.
Според сеизмолозите, земетресения с такъв магнитут са характерни за областта на Вранча през няколко години и се усещат на голямо разстояние. Те припомнят, че Балканите са вторият по интензивност сеизмичен район след Тихоокеанския.
"Не можем да говорим за категорично активизиране на сеизмичната активност и в дългорсночен период да очакваме силни земетресения", заяви Николай Милошев, директор на Сеизмологичния институт в БАН.
Последното силно земетресение с епицентър Вранча е станало през 1977 година - с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер. Тогава у нас са загинали 120 души.
Земетресението от Вранча снощи е усетено в цяла Силистренска област. Има счупени стъкла на прозорците в по-високите сгради в Дулово и Силистра и пропукани стени. От съображения за сигурност в дуловското село Черник е затворена детската градина. Няма жертви и пострадали, казаха от спешните центрове в болниците в Силистра, Дулово и Тутракан.
Местните комисии за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи все още проверяват сигнали на граждани и организации за щети.
Трусът в Дулово и Силистра е усетен по-силно. Силистренци преодоляват уплахата си и разказваха, че докато много хора са останали за няколко часа извън домовете си, други са разбрали какво се е случило едва сутринта:
"За мене беше много страшно - живеем на четвъртия етаж и не беше възможно да слизаме, а знаем, че не трябва да се слиза - трябва да се седи, където е земетръсната шайба в апартамента и застанахме там, и чакахме да се успокои просто положението", разказа Емилия Василева от Силистра.
"Аз съм изморена - целия ден и не съм усетила земетресението, но сутринта като потърсих часовника да ставам за работа -часовникът паднал от стената - счупен", обясни Йорданка Йоргова от Силистра.
Земният трус е оставил следи по всички общински и държавни училища, детски градини, социални домове в Силистра, засегнати са и двата дома за стари хора в града и в село Айдемир, филиалът на Русенския университет и театъра са установили досега от "Гражданска защита".
"Абсолютно във всички има пукнатини по стените на самата сграда. Все още комисиите, които са създадени към общините, проверяват и оценяват и количествено щетите", заяви инж. Явор Минков, директор на областна дирекция "Гражданска защита" - Силистра.
Сред най-засегнатите е училище "Никола Вапцаров", но според ръководството на училището не се налага преустановяване на занятията.
"Сериозна заплаха за живота и здравето на децата в никой случай - няма, но просто непрекъснато се рони мазилката", посочи Блага Кирилова, помощник-директор "Административни и стопански дейности" в СОУ "Никола Вапцаров"-Силистра.
Цялостна картина за състоянието на областта ще има вероятно утре и в следващите дни. Оценките с нужните средства за възстановяване на щетите ще бъдат изпратени до правителствената комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи
Снощното земетресение е продължило 905 секунди. Това показват данните от сеизмологичната станция край добричкото село Преселенци ,която е най-близката на територията на България до епицентъра Вранча. Апаратурата е отчела 500-кратно увеличение на шума от движението на земните маси.
До този момент няма регистрирани вторични трусове, каза дежурният геофизичен оператор Веселин Друмев. Слаба сеизмична активност е отчетена около 5 часа сутринта в неделя.
Станцията в село Преселенци е единствената на територията на Шабленско-Балчишкия разлом, който се смята за най-застрашен от трусове в страната. Предавателите на апаратурата са поставени на бетонни колони, които се спускат на десетки метри в земята до достигане на твърда скала и така улавят и най-слабите трусове. Такива има почти всеки ден, разказва Веселин Друмев. Последният разрушителен трус в Шабленския разлом е от 31 март 1901 година с магнитуд 7,2 по Рихтер.
