Врачешкият манастир "Св. Четиридесет мъченици" е построен след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват Св. Четиридесет мъченици, българският цар решил да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешката обител. По време на турското робство манастирът е опожаряван неколкократно, а при набезите на кърджалиите през 18в. е сринат до основи и потъва в забрава.В края на 19в. Врачешкият манастир е възстановен, като според легендата Богородица се явила на местен младеж, докато пасял стадото си под манастирската круша, и му поръчала да възобнови обителта. След като били направени разкопки, са открити основите на манастирски храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица (датирана от 17в.). През 1891г. върху основите на стария храм е построена малка църквица и постепенно окло нея се изгражда манастирският комплекс. До 1937г. манастирът е мъжки, но оттогава се превръща в девическо общежитие.
