Всяка година на храмовия празник на манастира сам е идвал на заколение елен /гушовец – на местен диалект/. Една година еленът доста закъснял, припряни монасите не го изчакали да си почине, а веднага бил заклан. Незнаен глас се чул от гората „Това царство
