В крепостната част са запазени болярското жилище (то било двуетажно с неправилна четириъгълна форма, съобразена с терена и скалите от северната му страна, до което водели четири стъпала), малка семейна болярска църква (сравнително малка по размери еднокорабна църква, което е характерно за Средновековието, но достатъчно широка, за да побере многобройното владетелско семейство), казармени и складови помещения. Цитаделата била оградена от мощни високи отбранителни стени с дебелина до 2 м и височина 8-10 м. На ключови места – при източния и западния вход (най-уязвимите участъци от стената) били построени отбранителни кули, които позволявали защита във всички посоки. Ранновизантийската стена опасвала хълма като венец, без ъгли или кули. В нейната южна част се намирала портата, но през Средновековието върху тази южна стена била градена нова и нова порта върху старата. Втората порта се намирала на източната крепостна стена. Била изградена успоредно на първата, но в по-високата част на хълма, а северната стена била свързана с източната с чупка под ъгъл. От юг крепостта е била обградена със скали, което се явявало допълнителна защита. В крепостната част от града имало и резервоар за вода, който бил рядкост при средновековните български крепости и предпоставка за падането на добре изградени крепости именно поради липсата на вода. При разкопките е откритa малка част от глинен тръбопровод. Хората, обитавали крепостта, са били малко (семейството на владетеля, църковните служители и охраната, вероятно и малък брой прислуга), теренът на крепостта не бил така гъсто застроен с жилища, както този на външния град.
