Според местна легенда, някога Кюстендилската котловина била дъно на горещо /плиоценско/ езеро. На двата срещуположни бряга живеели красив момък и неземно хубава девойка. Една сутрин след отминаващата зима 40 годежари тръгнали към дома на девойката.