Копривщица още пее юначните песни на отминали времена. Из калдъръмените й улици се чува тропотът на препускащи коне, под стрехите й се носи песента на момите, везали бунтовнически знамена, въздухът е напоен с аромата на смола, мащерка и диви ягоди, вятъръ
