Главната героиня в разказа „Една българка“ е Баба Илийца. Тя е родена около 1820 г. в село Челопек. Името й е Пена, а мъжът й се казвал Илия. Имала е двама сина – Цвятко и Иван. Нейният род наброявал около 350 души и бил най-големият в селото – Илийовският род. От спомените на дядо Дано (оздравялото внуче на баба Илийца от разказа) научаваме, че след Освобождението у тях е идвал Ботев четник, за да благодари на баба Илийца, която му е помогнала, но тя вече била починала.Родолюбиви българи с помощта на община Враца възстановяват преди години къщата на смелата българка от Челопек и я превръщат в музей. Домът на баба Илийца се намира в центъра на селото по пътя за връх Околчица. В къщата е представен битът, обичаите и традициите на местните хора, показани са и някои исторически и природни забележителности на региона.
