За пръв път днешното село се споменава с името "Исвоте" в летопис от Никополския санджак през 1515 г. Днес със сигурност може да се каже, че то е най-старото в цялата област. Северно от него има останки на римска крепост. Едно селско предание припомня за страшна гибелна чума, която вилняла през двадесетте години на ХIХ в. Тогава, за да оцелеят и спасят селото си, хората го преместили в една уединена местност между деретата на два потока. Оттогава то е известно с името Вратца. Неговите жители помагали на преминаващите през планината впрягове, заради което получили административни привилегии и данъците им били намалени наполовина. Всъщност на географската карта днес няма да видите с. Старо Стефаново, а само Стефаново. Селото се състои от две части - стара и нова. Старо Стефаново е архитектурният резерват. Когато теренът за строителство навремето станал недостатъчен, разширяването на селището започнало от другата страна на шосето и там се обособила неговата нова част.
