Верижната катастрофа на АМ \"Тракия\" – 05.07.2017г.

Здравейте, Аз съм един от пострадалите в трагедията на АМ "Тракия" на 05.07.2017г. Ще се опитам да разкажа какво се случи от моята гледна точка и ще изразя възмущението си от поведението на държавните институции след инцидента, както и от поведението на част от колегите шофьори.На 05.07.2017г. около 06:15ч. пътувах по АМ "Тракия" в посока към гр.София. Видимостта беше ясна, слънцето тъкмо изгряваше, но все още беше лек сумрак. На последния завой преди правата към изкачването за отбивката за гр.Ихтиман (45-ти - 46-ти километър) ясно си спомням, че шофирах със скорост от 140 км/ч, защото бях задал точно тази скорост на автопилота/темпомата на автомобила си. Пред мен се движеше друг лек автомобил и двамата шофирахме в дясната лента. Веднага след като излязохме от завоя навлязохме в непрогледна мъгла. Представете си, че както шофирате изведнъж някой разпъва голямо бяло платнище пред автомобила ви. Всички участници започнахме плавно да намаляме скоростта, защото движението с висока скорост беше невъзможно. Спомням си, че бързо промених мнението си за мъглата и се осъмних, че има горски пожар близо до магистралата, защото в купето нахлу задушлив дим, който имаше остра миризма на изгоряло. Това се е запечатало в паметта ми, защото трябваше да включа вентилацията в колата да минава през филтрите на купето, за да се пречиства въздуха иначе щях да се задуша. Колкото по-напред отивахме, толкова по-гъсто и непрогледно ставаше, а ние все повече и повече намаляхме скоростта, защото точно преди инцидента видимостта вече беше нулева, а ние се движехме с около 30-40 км/ч. Буквално на 2-3м пред колата нищо не се виждаше. Автомобилът пред мен изведнъж направи рязка маневра в ляво. Едва когато той се отмести видях, че пред мен имаше спрял камион на пътното платно. Автомобилът пред мен вече спираше в лявата лента, а аз нямах нито време нито място където да избягам. Пред мен стоеше избора да се ударя в камиона, в автомобила, който вече беше в лявата лента или да се опитам да се провра в аварийната лента. Направих най-логичния избор – да завия рязко надясно. За съжаление камиона беше спрял така, че нямаше достатъчно място (може би защото нищо не се виждаше включително и маркировката на пътя) и от там последва удар в ръба на мантинелата, където в последствие ми направи впечатление, че някой преди мен вече се беше удрял там. Ударът беше лек, защото щетите по автомобила ми не бяха особено сериозни и ако не беше спукания радиатор, след сагата щях да се прибера с него на самоход. Излезнах от колата да видя какво се случва, защото е доста необичайно цял ТИР да спре в дясната лента просто ей така. Веднага усетих острата задушлива миризма на изгоряло, която беше дори още по-силна и се наложи да прикрия устата и носа си с дреха. Толкова беше непрогледно, че се налагаше да протягам ръце, за да не се блъсна в нещо или някой вървейки. Колкото повече отивах напред, толкова повече се изясняваха силуетите на хора, камиони и автомобили. Едва на 2-3м вече се виждаше относително ясно ситуацията. Първите две снимки са направени около 30 мин след инцидента в 06:50ч. когато вече съвсем леко се беше разсеял дима. На една от снимките могат да се видят в горния ляв ъгъл беглите силуети на хора и единия пострадал автомобил, които бяха на около 5-6 метра от мен. Там имаше възрастен човек, който беше пострадал леко и за това с още един шофьор се насочихме още напред. Там видяхме още един автомобил, който беше пострадал много по-тежко. В последствие разбрахме, че това е първият катастрофирал автомобил в нашата посока. Върнахме се назад, за да видим какво е положението и зад нас. Там малко по малко спираха автомобили и камиони. С другите шофьори, които бяхме вече на платното започнахме да махаме да не спират, а да продължават през отбивката за гр. Ихтиман, защото ако спре колоната е още по-опасно. Махахме със светнати телефони във въздуха и регулирахме движението. Голяма част от автомобилите се отбиха и продължиха през обходния маршрут. Два ТИР-а спряха паралелно един до друг и шофьорите им слезнаха да разпитват какво е станало. Ние ги посъветвахме да се качват и да продължават през отбивката по най-бързия начин, за да не образуват колона. Но от чисто българско любопитство (забележете: не човешко, а българско скандалджийско-интригантско) те продължиха напред, за да видят какво става и да питат има ли жертви и може ли да се продължи напред. Ние им се скарахме да се качват моментално и да потеглят, защото става опасно, а те се противяха, защото им се „удължавал маршрута“, не виждали маркировката, щели да се хвърлят на пътния възел и какви ли не още оправдания. Това продължи над 30 минути, близо час. Тогава започнаха да се чуват в далечината звуци от свистене на гуми и удари. Двамата господа мълчаливо се качиха и потеглиха към отбивката отпушвайки пътя. След тях минаваха автомобили и камиони във видимо непокътнато състояние, но не след дълго започнаха да се появяват и автомобили с драскотини, охлузвания и леки удари. На всички ни стана ясно какво се бе случило назад, но просто нямахме видимост и се страхувахме да изтичаме надолу, за да не ни отнесе някой. Всички стояхме и само слушахме как колите се нанизват една след друга, но бяхме безсилни докато не се разнесе дима. Това беше причината да има такова голямо разстояние м/у нас – първите автомобили и останалите 40+ които се намираха в един Ад от смачкани ламарини, разлято гориво, пръснат багаж, стенещи, крещящи и плачещи хора. По-късно когато се изчисти видимостта и когато дойдоха всички необходими служби, докато помагахме на хората и служителите станахме свидетели на ужасяващи гледки. Ясно си спомням, че докато се опитвахме да извадим затиснат шофьор на тежкотоварен бус, забелязах как километража му беше затегнал на 110км/ч. За хората, които не са наясно, това е скоростта в момента на удара.Държа да отбележа, че по моя преценка институции като Спешен Номер 112, Бърза Помощ, Пътна Полиция, Пожарна и Агенция Пътна Инфраструктура реагираха навреме и абсолютно адекватно спрямо дадената ситуация в дадения момент. Хората се отзоваха колкото се може по-бързо. Хората бяха там. Хората не просто си вършеха работата, там Хора помагаха на Хора!Няколко са факторите, които доведоха до тази трагедия: 1.По думите на шофьора на първият катастрофирал автомобил, той беше тръгнал да изпреварва ТИР-а пред него без никаква видимост и е бил ударен от друг ТИР, който ги е задминавал в лявата лента.2.Твърде вероятно е да е имало мъгла, която спускайки се към магистралата да е пренесла и пушека от сметището, което допълнително е намалило видимостта до абсолютен минимум.3.Българското любопитство и желание за интриги и скандал.4.Самоубийствената липса на разсъдък на част от шофьорите, които в непрогледна мъгла са летели със скорост от 110 км/ч (а може би и повече).Не само българските държавни институции, допуснали да се образуват такива фатални условия на пътя, са виновни. Не всички шофьори са виновни с тяхното поведение на пътя. Аз карах с много ниска скорост и пак пострадах, други бяха спрели на място и за тях последствията бяха много по-тежки. Грешките не са общи, а на отделни индивиди, но събрано всичко в едно уравнение, води до такива тежки последствия.Желанието ми да напиша горния текст беше провукирано от поведението на институциите, който сякаш си играят на горещ картоф със случая. Че някои от шофьорите са виновни, това е факт, но те не определят всички шофьори. По скоро е дразнещ начина, по който институциите си подхвърлят топката и как никой не иска да застане твърдо зад позицията си и да поеме отговорност, защото всички са се свили в техните кутийки и се натискат там, за да може да докарат до пенсия. За това най-лесно е да сложат всички шофьори под един знаменател и да ги обвинят в несъобразена скорост... защото така е по-лесно... защото както всички знаем, няма групова отговорност, има групова безотговорност... защото договорките м/у кмет, община, фирми-изпълнители и служба пожарна безопасност са възможни, за да излезе всяка една страна от ситуацията чиста като утринна роса. Защото сме в България през 2017г.