Здравейте, Казвам се Мария и съм майка на три деца. Пиша ви, не защото имам ужасно много свободно време или защото съм възмутена от тази история. Истината е, че се изморих от ежедневните случки от безхаберие, тъпотия и безотговорност. днес се опитах да заведа дъщеря ми (12) по повод ангажимент в квартал Лозенец, заедно с едногодишния ми син. след паркиране на около километър от целта и невероятно тресене на количката от начупени плочи и павета в елитния квартал Лозенец, се озовах с двете деца по средата на строителна площадка (на ул. Богатица), където се оказа, че е невъзможно да се премине за никъде от никъде. Това е един строителен обект от отворен тип, където няма дори пешеходна пътечка някой да премине, за количка и дума не може да става. Напредвайки през строежа се опитах да стигна до ул. Цветна градина, жълтия блок срещу Bikecenter, но работниците най-учтиво ми казаха, че е невъзможно и ми предложиха да пренесат количката, за да стига до там. „топлофикация били дошли, разкопали и си тръгнали”. След като същият любезен работник преведе дъщеря ми сред рововете и тръбите, аз останах с бебето и количката да изчакам дъщеря ми по средата да бойното поле. Друга жена с количка, която живее до Bikecenter, също се потресе от невъзможността да премине и работниците пренесоха количката, докато тя носеше бебето в ръце. Какво трябва да се случи след 5 часа, когато и тези работници си тръгнат от работа: да се пребие възрастен човек, или най-добре сутринта да броим труповете. И естествено да последват телевизии, новини, проверки оттук до луната. Без да обобщавам, тук е ролята на държавата в лицето на общината – дала обществена поръчка за ремонт на обекта, изготвила правила и изисквания за изпълнение на ремонта, безопастност….или бъркам? Кой пак роднина взе едни пари, кой заспива спокойно вечер като знае каква опасност има във всеки един ъгъл на този обект или всъщност пука ли му на някого?Иначе ще стане много хубаво …ама друг път.
