Това са снимките, които направих във Велинград само за един ден. Ежедневие е да бъдат управлявани от деца. Ежедневие е да се чувстваме безпомощни, защото никой не желае да се погрижи за този проблем. Ежедневие е да се моля преди да потегля на път, да не срещна каруца на междуградски път. Докога ще разчитаме на молитви и късмет? Всичко има краен срок...
