Прибирайки се вкъщи с 4-годишната ми дъщеря бяхме нападнати от глутница от 7-8 кучета, които ни наобиколиха и лаеха настървено. Опитвах се да прикрия детето с тялото си. Тя изпадна в ужас и двете пищяхме от уплахата, но това като че ли окуражи допълнително кучетата, които настъпваха към нас, докато не ни изтласкаха на пътното платно. Предполагам, че само движещите се по улицата автомобили спряха кучетата да ни последват на платното, където бяхме изложени на допълнителна опасност. Подадох жалба до кмета на Столична община и до ОП Екоравновесие. След като около 1 месец от Екоравновесие ми пращаха еднотипни имейли, че кучетата не са намерени в посочения от мен район, а аз им изпращах снимки на кучетата на същото място, в окончателния си отговор ме информираха, че при една от проверките са били намерени 2 кучета, които не били агресивни и нямало основание да бъдат прибирани.Дъщеря ми все още е ужасена. Вечер заспива с плач и въпроси за кучетата, като отказва да се движи в района освен в автобус или кола.Чудя се дали е необходимо някой да бъде нахапан или дете да се раздели завинаги с красотата или живота си, за да се приеме, че бездомните кучета са заплаха и могат да бъдат агресивни? Нападението над дете не е ли свидетелство за агресия? Докога грижите ще са за бездомни агресивни кучета, не и за хората? Как да обясня на детето защо кучетата не са прибрани?
