Финалът в Шампионската лига срещу Милан на 23 май трябваше да е основната тема на интервюто на журналиста на вестник „АС” Гийем Балаге с мениджъра на Ливърпул Рафаел Бенитес, но болката на последния го насочва другаде: към Хорхе Валдано, който критикува остро него и предводителя на Челси Жозе Моуриньо. Наскоро Валдано определи двамата топтреньори като хора, които избиват комплекси като неуспели играчи върху своите възпитаници, като ги карат да практикуват механизиран футбол без място за импровизации и радост на терена.

- Вашият Ливърпул стигна още един финал в Шампионската лига, но в Испания продължават дебатите около стила на игра на отбора...
- Вижте, ако този клуб и хората, работещи за покоряването на вече постигнатите цели, заслужават нещо, това е уважение, едно дълбоко уважение. А виждам, че има някой, на когото му липсва уважението към клуба, към привържениците, към нещо толкова свято като нашия стадион „Анфийлд”... Като говори за „л..на, провесени на пръчка” и други подобни несправедливи сравнения, този някой показва, струва ми се, пълно непознаване на реалното историческо място на този клуб в световната футболна панорама. Имам предвид дон ""/Хорхе Валдано, когото познавам от повече от 20 години, откак съвпаднахме в юношеските формации на Реал Мадрид, и за когото нямам най-високо професио-

нално мнение. И въпреки това не съм стигал до там, че да използвам обществени трибуни, за да плюя по него.

- Явно нямате най-високо професионално мнение за Валдано...
- От това, което зная за него, мисля, че трябва доста да благодари на личности като Рамон Мартинес, Капа и Хиралдес – цитирам само някои примери от времето, когато Валдано работеше като треньор или спортен директор. Личности, които, да речем, са допринесли много повече за проекта от втори план от това, което постоянно се е твърдяло. За мен остава впечатлението, че за него работата бяха пресконференциите и обирането на медалите, докато истинските професионалисти с талант винаги бяха в сянка. Даже идеите му, философията му за футбола, както обича да се изразява, не ми изглеждат собствено негови и дори повече – смятам, че както почти във всичко, краде от други. В случая визирам Данте Панцери, аржентински журналист и автор на книгата „Футбол, динамика на немислимото”, както и Меноти и Капа, който винаги го е напътствал като професионален треньор. В личен план не трябва и не искам да навлизам в коментари. Все пак немалко ""/за това говори лекомислието му да критикува в такава форма треньор с историята и титлите на Моуриньо, които не всеки е в състояние да изравни, както и преди всичко клуб като Ливърпул, който в последно време, с наше участие в проекта, се готви да излезе в седми финал за три години, като има спечелени три от тях.

- Разпалвате се...
- Не, просто ме възмущава, когато някой с привилегията да може да изразява мнение в медиите не го прави с финес и възпитание и не показва, повтарям, и най-малко уважение към институция като Ливърпул с визитка и история за завиждане.

- Това е старият и вечен спор между добрия футбол (с преобладаваща техника) и лошия футбол (с преобладаваща тактика). Не е ли това една опростена и донякъде вредна дискусия?
- Преди време четох добър материал, или поне на мен така ми се стори, на Хуан Мануел Госало. Там се говореше за красотата на едно влизане за топката в рамките на чисто спортното съперничество, на спечелването на един въздушен двубой или на това да се хвърлиш на земята, за да си вземеш топката. Защо красотата трябва така канонически да се свързва с финтовете, с прехвърлящите топки, с петичките, с късите пасове...? За различните вкусове има различни цветове. Всеки треньор иска отборът му да играе добре и, естествено, да печели. Но това да играеш добре не е нещо толкова еднозначно, никой не трябва да мисли, че концепцията за това да играеш добре, е интелектуална собственост на едничък просветен.

- Без да се задълбочаваме, на „Камп Ноу” срещу Барселона Ливърпул игра добре.
- И не само там. Аз лично съм много доволен, говорейки изцяло за Шампионската лига, и от първото полувреме срещу Барселона в мача на „Анфийлд” – беше чудесно. И срещу Галатасарай, Бордо, ПСВ... А срещу Челси?! Там никой нищо не ни е подарил.

- Усещате ли, че в Ливърпул и Англия работата Ви се цени по-високо, отколкото в собствената Ви родина?
- Генерално погледнато, в Англия повече се ценят професионалистите. Може и да те критикуват, но ако постигнеш нещо значително, са ти благодарни и те ценят до живот – във всяка област, няма нужда да обобщаваме във връзка с Испания. Също така в Англия има хора, уважаващи труда ни от доста време насам, за което, разбира се, сме им благодарни.

- Правилно ли е да се твърди, че финалът в Атина ще е битка между отбор, който обича да играе с топката, и друг, който предпочита контраатаката?
- Вижте, имам огромен респект към Милан и техния треньор, особено след великото им представяне на полуфинала срещу Манчестър Юнайтед. Откровено казано, това бе изумителен сблъсък. На всекиго се харесва подобен тип футбол, ала в един финал всеки треньор ще се опита да използва собствените оръжия, за да постигне крайната цел.

- Бихте ли разделили бутилка вино с Карло Анчелоти?
- Разбира се, вече казах, че заслужава голямо уважение. Във финала преди две години мисля, че направи всичко нужно, за да спечели. Отборът му повече с 3:0 и когато мачът се усложни, използва аргументите, с които разполагаше, за да опита да ни дисбалансира. ""/Финалът бе много равностоен и ние имахме късмета да знаем как да им се противопо-ставим, завършвайки в крайна сметка наравно, а после решихме всичко с дузпите. Повтарям, за мен Анчелоти е отличен треньор.

- Желанието за мъст на Гатузо може ли да облагодетелства Ливърпул?
- Това желание за мъст може и да е повече продукт на заглавията на заинтересованата преса, отколкото на точни изявления на футболистите. Не зная друго, освен че във финала на терена ще сме единайсет срещу единайсет.

- А вие отивате в Ла Манга, за да си почивате, да поиграете голф...
- Аз не играя голф, но някои играчи – да. Все пак не вярвам някой да се отпусне. Всички са много концентрирани и знаят какъв шанс имат в ръцете си и за какво играят.

 

Снимки: АР, Ройтерс

Превод:

СИМЕОН ХРИСТОВ