Ирина Алексиева и операторът Валентин Василев бяха в Чернобил две десетилетия след трагедията. Реакторът се взривява на 26 април 1986 г. в 1. 23 минути през нощта. За потушаване на пожара пристигат 69 пожарникари. 31 от тях умират от лъчева болест.
Операторите на реактора и всички работещи започват битка за потушаване на аварията, докато дойде новата смяна.
Ние не знаехме какво се е случило през нощта, спомня си днес Анатолий Колядин, дошъл в ранната утрин на 26 Април за да смени своите колеги на 4 блок .
Анатолий Колядин, Ветеран от Чернобил: "Аз бях втора смяна, като застъпих от тях приех смяната. Всички сутринта бяхме на блока. Някои от колегите вече бяха отнесени в болницата. Други ни дочакаха, и ние ги откарахме в болницата, те не можеха да дишат самостоятелно. Така нашата смяна беше прехвърлена към аварийната за работа в тези условия. Винаги се смяташе че при такива инциденти е необходима вода. Така че се създаде група която да види къде са прекъснати тръбопроводите и да се създаде отново този цикъл на подаване на вода на разрушения реактор."
Трудно е да се каже колко души взимат участие в гасенето на пожара. Там е целия екип на централата, пожарникарите, военните, химически войски, миньори. По-късно предприятията започват да изпращат хора за да помагат за ликвидиране на последиците от аварията. Обявено е социалистическо съревнование кой колко повече хора ще прати на обекта. Броят на ликвидаторите достига 800 хиляди души, 800 хиляди тежко облъчени хора.
Мнозина пишат имената си по разрушените остатъци от реактора, много от тях не остават дълго живи. Другите заболяват от лъчева болест и онкологични заболявания.
Уникални кадри от това как изглеждат днес Чернобил и Мъртвият град Припят, за живота на облъчените и техните семейства ще научите от документалния филм на Ирина Алексиева и Валентин Василев "Чернобил 20 години по-късно" в Би Ти Ви Репортерите в неделя от 18.30 часа.
